Определение № 7643 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от същия кодекс. Образувано е по частна жалба на М. Ф. М., действаща чрез пълномощника си адв. С. К. К., против разпореждане № 5445/07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4373/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. срещу решение № 321/07.03.2024 г. по адм. дело № 347/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател сочи, че в самото решение ясно е отбелязана възможността за касационно оспорване и че неправилно е бил лишен от правото на касационно обжалване. Претендира отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Шумен, в писмен отговор, подаден чрез гл. юрисконсулт Л. Б. Илиева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е установил, че касационната жалба на М. Ф. М. е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от Административен съд - Шумен съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразността на решение № 2153-27-119/14.11.2023 г. г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, с което са потвърдени разпореждане № 271-00-850-2 от 21.10.2022 г. и разпореждане № 271-00-850-3 от 21.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен относно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на М. М.. Обжалваното съдебно разпореждане е валидно, допустимо и правилно. С първото от посочените разпореждания е отменено разпореждане от 25.04.2108 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО поради издадени задължителни предписания от контролните органи на НОИ за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя за М. за периода 10.01.2018 г. – 11.02.2018 г. от „Уран 63“ ЕООД, след извършена проверка на дружеството, приключила с констативен протокол № КВ-5-27-01075497/15.02.2022 г. С второто разпореждане № 271-00-850-3 от 21.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на М. Ф. М. е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, поради неизпълнение на условията на цитираната норма. Адресатът на разпорежданията ги е обжалвал по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Шумен, който с оспореното пред първоинстанционния съд негово решение № 2153-27-119/14.11.2023 г. не е уважил сезиралата го жалба. Недоволна от това, М. е атакувал решението му пред Административен съд - Шумен, а съдът с решението си от 07.03.2024 г. е отхвърлил жалбата й, като е посочил, че жалбоподателят може да оспори постановения съдебен акт по касационен ред пред ВАС, което указание настоящият съдебен състав намира за неправилно, защото решението на първоинстанционния съд в момента на постановяването му е влязло в сила. Подложеното на касация първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. И двете процесни разпореждания попадат в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО актове, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. От гореизложеното се налага извод, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от М. решение от 07.03.2024 г. на Административен съд - Шумен е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което проверяваното негово разпореждане от 21.03.2023 г. следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е постановеното по сходен казус от петчленен състав на втора колегия на ВАС определение № 11584 от 14.12.2022 г. по адм. дело № 11157/2022 г., както и многобройни съдебни актове на тричленни състави на шесто отделение на ВАС. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение