Определение № 7757 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК, подадена от „7АРТ“ АД с ЕИК 207646011 и със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Симеоновско шосе“ № 34, в която е отправено искане за допълване на решение № 217 от 09.01.2025 г., постановено по адм. д. № 9720 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. Дружеството-молител възразява, че въпреки благоприятния за него изход от спора в касационното производство, настоящият състав на касационната инстанция е пропуснал да се произнесе по своевременно заявената от него претенция за присъждане на разноски за производството пред касационния съд. Насрещната по молбата за допълване страна – Управителен съвет на Национален фонд „Култура“ (НФК) със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Лъчезар Станчев“ № 7, ет. 3, я оспорва по съображения за недопустимостта, евентуално за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за допълване на решението по адм. дело № 9720/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на Върховния административен съд е разгледал по същество касационната жалба на Управителния съвет на НФК против решение № 10995/07.07.2024 г. по адм. д. № 9147/2022 г. на Административен съд – София-град, с което е обявено за нищожно Решение по т. 2 от Протокол № 15/24.08.2022 г. на Управителния съвет на НФК в частта му, в която е отказано финансиране по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации на проектно предложение с рег. № VRCHKO2022-309 „Иновативен модел за синхронно представяне на виртуално и живо представление“, подадено от „7АРТ“ ООД (преобразувано в „7АРТ“ АД) и административната преписка е върната на компетентния орган за ново произнасяне по това проектно предложение, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С решението по адм. д. № 9720/2024 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 10995/07.07.2024 г. по адм. д. № 9147/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. По настоящото дело се установява, че дружеството-молител и ответник по касация, чрез пълномощника си адв. Чунчуков, с отговора на касационната жалба е отправил искане до настоящия съд за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение (л. 23 (гръб) от касационното дело), а с молба от 13.11.2024 г. (л. 30-31, пак там), получена в 9.39 ч. (т.е. преди съдебното заседание, с което е даден ход по същество на касационното дело и то е приключило пред настоящия съд), в която е инкорпориран Списък по чл. 80 ГПК, е представило Договор за правно обсулжване (л. 34, пак там), по силата на който адв. Чунчуков се е съгласил да осъществява правна защита и процесуално представителство в полза на дружеството по адм. д. № 9720/2024 г. по описа на Върховния административен съд срещу възнаграждение от 3 300.00 лв., заплатени изцяло в брой в деня на сключване на договора. Въпреки своевременно заявената от дружеството-ответник по касация претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение (до приключване на съдебното заседание в касационната инстанция) и въпреки благоприятния за него изход на спора, настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по правото му на съдебни разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело. Поради това е налице основание за допълване на постановеното от Върховния административен съд по адм. д. № 9720/2024 г. съдебно решение, като НФК следва да бъде осъден да заплати на „7АРТ“ АД направените от дружеството в касационната инстанция разноски в размер на 3300.00 лв. за адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено от ответната по молбата за допълване страна и не следва да се обсъжда. Видно от протокола от съдебното заседание пред настоящия съд, проведено на 13.11.2024 г., упълномощената от Управителния съвет на НФК адв. Величкова не е заявила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова е направено едва с отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК, при положение, че най-късният момент, в който е можело да се направи е приключването на устните състезания по делото. След този момент се преклудира възможността да се прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия