Определение № 8804 от 02.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. Р., гр. Хасково, чрез адв. Лазов, срещу определение №8769/15.07.2026 година на Административен съд гр. Пловдив по адм.д. № 1993/2026 година. С последното съдът е отхвърлил искането на Р. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0254-000040/11.06.26 год. на младши автоконтрольор към Районно управление гр. Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково. Със заповедта, на В. П. Р., на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че посочените от него значителни и труднопоправими вреди са свързани с необходимостта от управление на МПС за стопанисване и зареждане на търговски обект Кафе – Аперитив „Класик“ в гр. Димитровград, за която дейност се изисквал СУМПС, като тези вреди били противопоставими и надделяващи над обществения интерес. Отрича да е изгубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се уважи искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Пловдив е образувано по жалба на В. П. Р., гр. Хасково, чрез адв. Лазов, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0254-000040/11.06.26 год. на младши автоконтрольор към Районно управление гр. Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково. С последната, на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Р., поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП. С молба от 15.07.2026 година Р. е направил искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. Към молбата са приложени Справка за актуалното състояние на „Р. и фамилия“ ЕООД и Удостоверение за категоризация на Кафе-аперитив „Класик“ гр. Димитровград. С определение № 8769/15.07.2026 година АС гр. Пловдив е отхвърлил искането за спиране с аргумент за недоказване на значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя. Определението е правилно, при следните съображения от правна страна: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта въз основа на нови обстоятелства. Обслужването и зареждането на соченото Кафе-аперитив, при необходимост от използване на МПС, може да се извършва и от трето правоспособно лице. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес (да не се допуска управление на МПС от неправоспособни водачи), на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Със заповедта се изземва СУМПС поради това, че водачът е с отнети всички контролни точки и не е върнал СУМПС по надлежния ред. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, са относими към съществото на спора. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение. По отношение на възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, същото е неоснователно: Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или труднопоправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката в резултат от нови обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, Върховният административен съд