Определение № 4299 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4535/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. Б. Д. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 183 от 19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 237 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Разград, с което след частична отмяна на решение № 399 от 12.06.2022 г. по гр.д. № 1790 по описа за 2021 г. на Районен съд - Разград ответникът М. Б. Д. е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16 161 лв., за причинени имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в заблуждение на ищцата, че страните ще заживеят заедно на семейни начала и че ще създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, с което ответникът мотивирал ищцата да му предаде гореописаната парична сума през периода 20.03.2017 г. - 09.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деликта - 09.09.2019 г., до окончателното изплащане и на основание чл. 52, ал. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени от неправомерно въвеждане от страна на ответника в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на граз Трявна, като ищцата се е разпоредила в полза на ответника със свои парични средства през периода 20.03.2017 г. - 09.09.2019 г., като така ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди – стрес и тревога, ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба - 19.08.2021 г., до датата на окончателното и изплащане. След извършена служебна проверка се констатира, че против въззивното решение е подадена касационна жалба от молителя на 28.11.2022 г. Към молбата са представени доказателства за внесено на 29.11.2022 г. обезпечение за сумата от 17 161 лв., която видно от справка от 30.11.2022 г. е постъпила по депозитната сметка на ВКС. С оглед горните констатации следва, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение