Определение № 172 от 08.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1706/2019 г.

С определение № 362/27.05.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 49/08.02.2019 г. по в. т. д. № 810/16 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е разгледана въззивна жалба на И. Б. Б. срещу решение № 36/27.01.2016 г. по т. д. № 667/2014 г. на Окръжен съд Пловдив. До касационния жалбоподател чрез процесуалния му представител на 01.06.2020 г. е изпратено съобщение в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 5 166 лв. Съобщението е надлежно получено на 20.07.2020 г. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Отделно от това, на 14.08.2020 г. във връзка с допълнителни искания на касатора е изпратено ново съобщение, с което е дадена последна възможност за изпълнение на указанията и внасяне на държавна такса. Съобщение за това задължение е изпратено до касатора на 14.08.2020 г. и отново е получено от процесуалния му представител по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. В указания от съда срок и до настоящия момент не са представени доказателства за внесена държавна такса, видно от приложената справка от счетоводител на ВКС. Ето защо, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на вмененото от съда задължение, което обуславя приложението на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК и връщане на касационната жалба. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение