Определение № 278 от 20.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 400/2025 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба от Д. С. Г. против разпореждане № 50 от 26.03.2025 г. на съдията- докладчик по ВНЧХД № 56/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян за връщане на депозираната от нея жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 9/24.03.2025 г., с което обжалваното от нея решение № 6 от 11.03..2025 г. на Районен съд - Мадан по НЧХД № 16/2025 г. е било потвърдено. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивно решение № 9 от 24.03.2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, е което на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето освидетелстваната Д. С. Г. е настанена на задължително лечение в лечебно заведение за психиатрична помощ - "Център за психично здраве - Смолян“ ЕООД, гр. Смолян, за срок от два месеца, с форма на лечение - стационарна, поради заболяването й „Шизоафективно разстройство“. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, т. 2, т. 3 и т. 4 от НПК. В конкретния случай се касае до решение на въззивната инстанция, постановено при условията на чл. 163, ал. 1 от 33, което е окончателно. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351. ал. 5. т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,