Решение № 8765 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2018 г.

Решение № 8765 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. Д. от гр. В. чрез адв. Х. Х. срещу решение № 236/09.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1073/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03000316004092-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 66/31.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП за определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. в общ размер от 10 287,20 лв. и лихви - 5 304,66 лв. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът служебно ще провери и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Според касационния жалбоподател неправилно съдът бил приел, че декларираните и получените доходи от него не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за три отчетни периода на 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като превишението за 2009 г. е прието, че е 32 035 лв., за 2010 г. - 1 632,34 лв. и за 2011 г. - 42 536,49 лв., за 2012 г. - 19 460,80 лв. и за 2014 г. - 600 лв. (тези суми са по ревизионния доклад, а не по ревизионния акт и са различни)Това превишение според касатора съдът неправилно е приел от констатациите на приходните органи, че наличните средства в брой в началото на ревизирания периоди - 01.01.2009 г. са били само в размер на 5 000 лв., като е отхвърлено като недоказано обстоятелството, че е получил 120 000 лв. от "А. В." ЕООД. Твърди, че заемът от посоченото дружество е доказан и не е следвало съдът да приема, че посоченото дружество не е било в състояние да предостави този заем, тъй като не е разполагало с такива средства, както и че ГФО и баланса не са показателни дали определен търговец притежава финансови средства или не. Касационният жалбоподател не е съгласен и с приетото от съда, че не е получил суми от Д. М. в размер на 4 889,58 лв. през 2011 г. и 6 650 (левова равностойност 13 006,27 лв.) за 2012 г., а също и за получени суми от Р. Н. - 3 300,15 евро (с левова равностойност в размер на 6 454,53 лв.), тъй като и двамата са потвърдили при разпита им като свидетели, че са върнали в предходен период заем на Д., за което по делото са представени банкови извлечения. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез юриск. В. И. в депозирана по делото молба с характер на писмени бележки по съществото на спора, я оспорва с искане решението като правилно да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция по 997,76 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на С. Д. от гр. В. срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи законосъобразно са определили задълженията за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. в общ размер от 10 287,20 лв. и лихви - 5 304,66 лв. Прието е от съда, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК поради установени укрити приходи и наличие на превишение на разходите над доходите на ревизираното лице за 2009 г. - 33 502,02 лв., 2010 г. - 1 883,09 лв., 2011 г. - 4 889,58 лв., за 2012 г. - 19 460,80 лв. и за 2014 г. - 600 лв. Според съда приходните органи са извършили подробен анализ на събраните доказателства и относимите обстоятелства и са достигнали до правилния извод за превишение на разходите и получени от лицето по банкови сметки суми, които са предпоставка за облагането му по особения ред. Съдът е посочил в съдебния си акт, че основните спорни въпроси между страните по делото са: 1. Следва ли сумата от 120 000 лв. да се прибави към определеното в ревизионния акт начално салдо, като получен заем от "А. В." ЕООД?; 2. Представляват ли получените по банковата сметка на ревизираното лице парични средства за 2011 г. от Д. М. в размер на 2 500 евро (с левова равностойност 4 889,58 лв.) през 2012 г., а също и 6 650 (левова равностойност 13 006,27 лв.) за 2012 г., а също и за получени суми от Р. Н. - 3 300,15 евро (с левова равностойност в размер на 6 454,53 лв.), както и получените през 2014 г. от В. И. сума от 600 лв., изплатени от ФК "К. Е. С." ЕООД и подлежащи на облагане доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ? Според първоинстанционния съд за сумата от 120 000 лв., за която жалбоподателят твърди, че е получена като заем от "А. В." ЕООД макар да са представени по делото договор за заем и РКО за изплащане на сумата като частни документи не обвързват съда с материална доказателствена сила, а само с формална такава, предвид, че договорът е подписан, както и че съдържанието на договора обвързва страните по него, но не и публичноправния субект - данъчната администрация, която като трето лице не е страна по заемното правоотношение. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, в която е регламентирана уредбата на договора за заем и предвид, че представените от ревизираното лице частни документи, които не носят достоверна дата и не установяват реалното предаване на сумата, предвид, че не е установено, че заемодателят "А. В." ЕООД е притежавал наличности от парични средства, респ. възможността да предостави процесната сума в заем. За другите посочени в решенето суми, за които жалбоподателят е твърдял, че е получил от Д. М. и Р. Н., както и за получените от В. И. суми, изплатени от ФК "К. Е. С." ЕООД, като доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че тези предоставени му суми представляват върнати заеми от посочените лица. Съдът е приел в решението си, че жалбоподателят не е доказал, че на тези лица действително той е предоставял заем, както и че не може да се проследи движенията на паричните средства, за които Д. твърди, че представляват върнати заеми от Д. М., Р. Н. и В. И.. Липсата на договори за заем, разписки или платежни нареждания за предаване на сумите от жалбоподателя като заемодател и заемателите, съдът е приел, че не доказват твърденията му. В тази връзка съдът е възприел и обясненията, дадени от тези лица при извършената им в хода на ревизията насрещна проверка. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, а подадената жалба срещу него съдът е приел за неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при ревизия, проведена по особения ред в тежест на жалбоподателя е да докаже всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност и задължение на ревизираното лице е да ги обори. При установеното в хода на ревизията превишение на разходите над доходите на С. Д. правилно съдът е подкрепил приетото от приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. При ревизията е прието, че към началото на ревизирания период 01.01.2009 г. началното салдо е в размер на 5 000 лв., макар ревизираното лице да е твърдяло, че следва да се включи и сумата 120 000 лв., за която твърди, че е получил в заем от "А. В." ЕООД през 2008 г. Правилно първостепенния съд е обсъдил представените от лицето частни документи - договор за заем и приходен касов ордер, но само от тях не се установява, че дружеството-заемодател е разполагало със свободен паричен ресурс, за да предостави такава сума в заем на жалбоподателя. При извършената проверка от приходните органи в регистър "Заеми" няма данни за предоставени парични средства от "А. В." ЕООД на С. Д.. Проверката на приходните органи относно подадената за 2007 г. ГДД и публикувания през 2008 г. ГФ и декларация по чл. 92 ЗКПО с формуляр, че дружеството не е упражнявало дейност, не може да установи възможността на дружеството да даде в заем на Д. сумата от 120 000 лв. От друга страна правилно приходните органи и впоследствие и съда са установили, че не са представени по делото доказателства за съхранението на такава голяма сума, а в декларацията си по чл. 50 ЗДДФЛ жалбоподателят не е декларирал заем от 120 000 лв. За твърденията на касационния жалбоподател за получени суми от Р. Н., посочени по-горе, законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на събраните по делото доказателства, че не е установено даването от тези лица заеми на жалбоподателя. Нещо повече, от разпитите на Р. Н. като свидетел е заявила пред съда, че е дала на жалбоподателя сума между 6 500 лв. и 7 000 лв., но тя не й е върната, както и поради близките им отношения, не са подписвали договор за заем, което не доказва твърдението на касационния жалбоподател, че сумата от 6 500 евро представлява върната от Н. сума, която той й бил дал в заем. От друга страна е налице противоречие между показанията на тази свидетелка и дадените от нея писмени обяснения при извършената от ревизиращите органи насрещна проверка, според които тя не е давала пари в заем на С. Д. нито в брой, нито по банков път и затова не са връщани парични средства, тъй като такива не са били предоставяни. нито от показанията на Р. Н., нито от писмените й обяснения пред ревизиращите органи се установяват твърденията на жалбоподателя, че преведените суми от нея по банковата му сметка представляват върнат от Н. заем на жалбоподателя. При така установеното по делото обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се доказват твърденията на жалбоподателя за паричните му взаимоотношения с Р. Н., както и че получените от нея суми представляват върнат заем. В декларацията, която е представил Д. в хода на ревизията по чл. 124, ал. 3 ДОПК в графа "Кредити/заеми" не са декларирани никакви заемни средства. С. И. Ф. е обяснил пред съд, че по молба на Р. Н. през 2012 г. му е отпуснал 40 000 лв. заем с уговорката до 2-3 месеца да му бъде върнат, но това не се е случило, вследствие на което свидетелят е завел дело и го е спечелил, като приходните органи са приели, че сумата от 39 935,29 лв. е призната за приход, а не върнат заем на С. Д. и правилно е включена в изготвения по време на ревизията паричен поток. С оглед установената фактическа обстановка правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че сумите общо в размер на 24 950,38 лв. получени от Д. М., Р. Н. и В. И. представляват подлежащи на облагане доходи с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Правилно съдът е приел установеното от ревизията, че получените от В. И. от ФК "К. Е. С." ЕООД, като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не както твърди касатора върнат заем. В изготвените парични потоци в хода на ревизионното производство за всяка една от ревизираните години са посочени разходи за издръжка, както документално доказани от лицето разходи, като такива за покупки на моторни превозни средства, банкови такси и плащания по банкови сметки, както през 2012 г. разходи за закупуване на ценни книжа и дялове в размер на 300 лв. Правилно съдът е приел, че върху установените от ревизията превишения, които за 2009 г. е 33 502,02 лв., за 2010 г. - 1 883,09 лв., за 2011 г. - 47 426,07 лв., за 2012 г. - 19 460, 80 лв. и за 2014 г. - 600 лв. е начислен данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер на 3 350,20 лв. и лихви - 2 259,46 лв.; за 2010 г. - в размер на 188,31 лв. и лихви - 107,46 лв.; за 2011 г. - 4 742,61 лв. и лихви - 2 217,61 лв.; за 2012 г. в размер на 1 946,08 лв. и лихви - 710,42 лв. и за 2014 г. в размер на 60 лв. и лихви - 9,71 лв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните и приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДФЛ, поради което не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Предвид изхода на делото, на касатора не се присъждат разноски, а с оглед направеното искане в депозираната молба от юриск. В. И., на дирекция "ОДОП" - гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 997, 76 лв. за касационната инстанция. За първоинстанционното съдебно производство въпреки направеното искане от юриск. В. И. не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с обжалваното решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение