Решение № 5901 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище (ОДМВР-Търговище), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Мирева, срещу решение № 1757 от 27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 349/2025 г., по описа на Административен съд - Търговище, с което по жалба на Т. С., [ЕГН], притежаващ разрешение за пребиваване № [рег. номер], издадено на 20.05.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], общ. Търговище, [адрес] е отменена Заповед № 363з-1067 от 30.05.2025 г. на заместник - директора на ОДМВР – Търговище, с която спрямо Т. С., [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“, и е определен срок за доброволно напускане на страната от четиринадесет дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Т. С., не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по Т. С., притежаващ разрешение за пребиваване № [рег. номер], издадено на 20.05.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], общ. Търговище, [адрес], срещу Заповед № 363з-1067 от 30.05.2025 г. на заместник директор на ОДМВР – Търговище, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“, и е определен срок за доброволно напускане на страната от четиринадесет дни. С обжалваното решение е отменен оспореният административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на административното производство административният орган не е изпълнил задълженията си, както по чл.26, ал.1 от АПК, така и по чл.34, ал.3 от АПК, във връзка с чл.9, ал.4 и чл.12, ал.1 от АПК, като не е налице хипотеза на изключване на тези задължения по чл.34, ал.4 от АПК. Прието е, че неспазването на тези законови задължения е съществено нарушение, тъй като същото е довело до ограничаване на правото на защита и на участие на Т. С. в административното производство по налагане на принудителната административна мярка, приключило с издаването на оспорената заповед. Административен съд – Търговище също приема, че в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като семейните и социалните връзки на лицето с Република България, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице, регламентирани от чл.11, пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/ 2009. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 18а, ал.9 от АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Правилен е изводът на Административен съд – Търговище, че в уведомлението с изх. № УРИ № 363000-13951/16.04.2025 г., адресирано до Т. С., съдържащо уведомление за започнало срещу чуждестранния гражданин административно производство по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ не е посочено, че документите или книжата, свързани с производството са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Тази информация не е посочена и в протокола за връчване на съобщение по реда на чл. 18а от АПК, съставен на 17.04.2025 г., както и в съобщението до Т. С., обявено на интернет страницата на ОДМВР – Търговище. Следователно, процесуалният ред за връчване на съобщение по чл. 18а, ал.9 от АПК не е изпълнен в своята цялост, поради което не може да се приеме, че Т. С. е редовно уведомен за образуваното спрямо него производство по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“. Нарушено е изискването на чл. 26, ал.1 от АПК, съгласно което заявителят и заинтересовани граждани и организации следва да се уведомят за започване на производството. Нарушението на това изискване е от категорията на съществените, тъй като засяга правото на защита на засегнатите лица, в случая на адресата на заповедта за налагане на принудителна мярка. Между страните не спори, че на заявения от Т. С. постоянен и настоящ адрес на пребиваване в [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [адрес], при направено посещение чуждестранният гражданин не е установен. В резултат на проведен разговор с М. А. М. е получена информация, че Т. С. се явява син на негова първа братовчедка и живее със семейството си в гр. Анкара, Република Турция, като при пребиваването си в Република България е отсядал в хотел в гр. Търговище. Регистрирани са влизания и излизания на чужденеца през ГКПП на страната от които е видно, че през проверените периоди Т. С. е пребивавал в страната, като пребиваванията му са кратковременни в рамките на няколко дни. Съгласно чл. 40, ал.5 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага когато в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. Не са установени, като не се и твърди наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателя, както и че същият е заявил постоянен адрес на пребиваване: [населено място], общ. Търговище, [адрес]. Намиращото се на адреса лице М. А. М. потвърждава, че познава жалбоподателя, както и че същият посещава Република България, но живее в Анкара. Обстоятелството, че са установени пребивавания в хотел от страна на Т. С. не означава, че същият не пребивава и на декларирания адрес при престоите си в Република България. Изявлението на М. М., че Т. С. няма намерение да се установява в Република България неправилно е взето предвид при издаването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, тъй като същото представлява субективно мнение. Съгласно чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Правилно е заключението на Административен съд – Търговище, че заповедта за прилагане на принудителната мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ е издадена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са изследвани намеренията на лицето и причините за преместването, както и тяхното значение при определяне на действителното място на пребиваване. Поради нередовното уведомяване относно инициираната и провеждана процедура по налагане на принудителна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец“ Т. С. е бил лишен от участие в същата, не е имал възможност да представи доказателства, а фактическата обстановка е останала неизяснена. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че решението на Административен съд -Търговище е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,