Определение № 150 от 20.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2064/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 5643/31.05.2016 г. от [фирма] - [населено място], чрез процесален представител адв. А. Т., за освобождаване и превеждане по сметката на ЧСИ Н. М. на внесена от [фирма] по сметката на ВКС парична гаранция за обезпечаване изпълнението на въззивно решение № 1725 от 12.03.2015 г. на Софийски градски съд, II Д, ГО, постановено по гр. д. № 7529/2013 г., в размер на 15 483,13 лв. В молбата е направено и искане за отмяна на спирането на изпълнението на въззивното решение, допуснато на основание чл.282, ал.2 ГПК. Препис от молбата е връчен на [фирма]. В срока за становище дружеството е възразило срещу искането за превеждане на сумата по сметка на ЧСИ Н. М. по съображения, че молителят не е легитимиран да иска освобождаване на гаранцията и че не е установен актуалния размер на дълга по изпълнителното дело. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на становищата на страните, намира следното: С определение № 296 от 28.05.2015 г. по ч. т. д. № 1400/2015 г. на ВКС, I отд., ТК, е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на обжалваното с касационна жалба от [фирма] осъдително въззивно решение от 12.03.2015 г., постановено по гр. д. № 7529/2013 г. на Софийски градски съд, срещу внесено обезпечение в размер на 15 483,13 лв. С определение № 119 от 18.05.2016 г. по настоящето т. д. № 2064/2015 г., ВКС, ІІ т. о., не е допуснал касационен контрол на въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната от [фирма] част, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.11.2012 г. по гр. д. № 6666/2010 г. на Софийски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на 15 483 лв. и в частта за отхвърляне на направените от [фирма] възражения за прихващане. След постановяване на определението въззивното решение е влязло в сила - чл.296, т.3, пр.2 ГПК, с което е отпаднало основанието за спиране на изпълнението и не е необходимо изрична отмяна на определението за спиране, каквото искане е направено от молителя. С молба вх. № 6116/10.06.2016 г. молителят е представил удостоверение от ЧСИ Н. М. с рег. № 840, от което е видно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание невлязлото в сила въззивно осъдително решение по гр. д. № 7529/2013 г. на Софийски градски съд, е образувано изпълнително дело срещу [фирма] с № 20158410403811/2015 г.; Към 08.06.2016 г. размерът на задължението на длъжника по изпълнителното дело е общо 19 716.66 лв. /главница, лихви и разноски/, като по делото е постъпила сума в размер на 5 435.79 лв., която е неразпределена поради спиране на изпълнението на основание чл.282, ал.2 ГПК. В удостоверението е посочена и сметката на съдебния изпълнител, по която следва да се превеждат суми за погасяване на дълга. По делото е изготвена служебна справка от експерт – счетоводител при ВКС, с която е удостоверено, че внесената като обезпечение сума в размер на 15 483.13 лв. се намира по сметката на ВКС за обезпечения. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС намира, че молбата, с която е сезиран, е основателна. Внесената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК парична сума е предназначена да гарантира изпълнението на обжалваното с касационната жалба въззивно решение и предвид резултата от касационното производство - влизане в сила на решението, няма основание сумата да бъде задържана по сметката на ВКС, а следва да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, за да послужи за удовлетворяване на кредитора - взискател. Предвид удостоверения от съдебния изпълнител размер на вземането сумата на обезпечението следва да бъде преведена в пълен размер, като в случай, че след погасяване на задължението по изпълнителното дело част от сумата не се следва на взискателя, длъжникът има право да поиска връщането й от съдебния изпълнител. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,