Решение № 193 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6067/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД директор на Главна дирекция (ГД) „Национална полиция“ (НП), чрез процесуален представител, срещу решение № 11847 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 608/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение рег. № 328605-58/25.07.2022 г., издадено от директора на ГД „Национална полиция“ в МВР по заявление вх. № 513005-43/24.03.2022 г. по описа на СДВР, в частта, в която е отказано изтриването на личните данни на И. С. Д., обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 1106/14.07.2001 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР Варна; ЗМ № 26/05.05.2005 г. по описа на РДГП Аерогари; НОХД № 3730 от 2001 г. на РС-Варна, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част на решението при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в нея съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърли жалбата на И. С. Д. като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, алтернативно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Ответната страна – И. С. Д., чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдебното решение на бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, установи от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение рег. № 328605-58/25.07.2022 г., издадено от директора на ГД „Национална полиция“ в МВР по заявление вх. № 513005-43/24.03.2022 г. по описа на СДВР, в частта, в която по отношение на И. С. Д. е отказано изтриването на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 1106/14.07.2001 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР Варна; ЗМ № 26/05.05.2005 г. по описа на РДГП Аерогари; НОХД № 3730 от 2001 г. на РС-Варна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до несъответствие с материалния закон. Този извод на съда е мотивиран със съображения относно приложимостта към настоящия спор на решение от 30 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22. В светлината на посоченото решение на СЕС АССГ е приел, че и в процесния случай административният орган дължи преценка дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на заявителя (жалбоподател в първоинстанционното производство) и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочил е, че в оспорената част на процесния административен акт липсват каквито и да е съображения в тази връзка, поради което в тази си част актът се явява изцяло немотивиран и несъобразен с приложимото право, както и със задължителната за всички национални органи, съдебни и административни, практика на СЕС. Предвид специфичния характер на дължимата в конкретния случай преценка от страна на компетентния административен орган такава не може да бъде направена за първи път от съда в хода на образуваното съдебно производство, нито по какъвто и да не начин да бъдат допълвани и/или изменяни съображенията на органа в една или друга посока. Предвид липсата на мотиви за постановения отказ за заличаване на личните данни на заявителя от информационните фондове на МВР, административният акт в оспорената му част е отменен и преписката по заявление вх. № 513005-43/24.03.22 г. по описа на СДВР, подадено от И. С. Д., е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в решението на АССГ указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ е правилно, като мотивите на съда следва да бъдат допълнени и частично коригирани със следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение рег. № 328605-58/25.07.2022 г. на директора на ГД „Национална полиция“ в МВР в частта, с която е отказано изтриването на личните данни на И. С. Д., обработвани в информационните фондове на МВР, както следва: извършител по ЗМ № 1106/14.07.2001 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР Варна, за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК; извършител по ЗМ № 26/05.05.2005 г. по описа на РДГП Аерогари, за деяние по чл. 316 от НК; наказателно производство НОХД № 3730/2001 г. на РС-Варна. Никъде в така постановеното решение за отказ не става дума за полицейска регистрация. Последната е била предмет на отделно произнасяне на административния орган, с отделен административен акт, предмет на самостоятелно производство по обжалване, което няма касателство към производството за проверка на законосъобразността на решението, с което е отказано заличаване/изтриване на личните данни на жалбоподателя във връзка с негово заявление вх. № 513005-43/24.03.2022 г. по описа на СДВР, подадено по реда на чл. 21, т. 6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция - ДВ, бр. 87 от 19.10.2021 г.), в който е закрепено правото на субекта на данните да поиска изтриване на личните данни, които го засягат (чл. 11, т. 5 от предходно действащата Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (отм., бр. 87 от 19.10.2021 г.)). Горното уточнение е необходимо, доколкото в оспореното съдебно решение съдът погрешно е възприел, че са смесени процедурите по искане за заличаване на лични данни по реда на ЗЗЛД и по искане за снемане на полицейска регистрация по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, което било довело до мотивиране на отказа за заличаване на лични данни с мотиви за отказ за снемане на полицейска регистрация. Тази констатация на първоинстанционния съд е неправилна, но сама по себе си тя не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост или нарушение на материалния закон, тъй като не оказва влияние върху крайния резултат по делото, обоснован с извода за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, поради несъобразяване с тълкуването, дадено в решение от 30 януари 2024 г. на СЕС по дело С-118/22. Правилен е решаващият извод на АССГ относно приложимостта към настоящия случай на цитираното решение на СЕС. Според т. 70 от това решение на СЕС чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (наричана по-нататък „Директива 2016/680“) оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от същото решение следва, че за да се подходящи, сроковете за такава периодична проверка трябва – в съответствие с член 4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) – в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган – администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение е все още необходимо. С тези аргументи извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка както за законосъобразното провеждане на инициирано административно производство по реда на чл. 21, т. 6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, така и за административно производство по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР, т.е. съображенията на СЕС, довели до постановяване на решението по дело С-118/22, както и самият му диспозитив относно тълкуването на чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, във вр. с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, следва да се прилагат в еднаква степен както по отношение на производствата с предмет искане за снемане на полицейска регистрация, така и в рамките на производствата, инициирани по заявление за заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР. В противен случай, ако се приеме, че решението на СЕС е приложимо само при отказ за снемане на полицейска регистрация и е неотносимо към отказа за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР относно лица, осъдени с влезли в сила присъди, би се стигнало до неоправдано противоречие в правното положение на тези лица, които биха имали право на обоснована преценка относно необходимостта от продължаващо съхранение на личните им данни, съдържащи се в извършената полицейска регистрация, но не и на проверка относно необходимостта от съхраняване на личните им данни в информационните масиви на МВР след момента на сезиране на органа с искане за тяхното заличаване. Предвид горното, проверката на административния орган за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР по отношение на лицата, осъдени с влязла в сила присъда, трябва да включва събиране и анализ на широк кръг данни относно тези лица, решили да упражнят правото си да искат изтриване на въпросните данни, а именно естеството и тежестта на престъплението, за което са били осъдени с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено престъплението, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, представляващи заплахи за обществения ред и сигурност. В светлината на тълкуването, дадено от СЕС, тази проверка се явява абсолютно необходима предвид липсата на други нормативно установени критерии в националното законодателство относно срока за съхранение на данните или за извършването на периодична проверка на необходимостта от съхранението им, що се касае до случаите на лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. В чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер са посочени хипотезите, при които се заличават личните данни на участниците в наказателно производство, като за хипотезите на влязла в сила осъдителна присъда и настъпила реабилитация, какъвто е настоящият случай, не е предвидено основание за заличаване преди смъртта на осъденото лице. Както бе посочено по-горе, такова разрешение в националното законодателство, предвид бланкетния си и общоприложим характер, е прието от СЕС за несъвместимо с приложимите разпоредби на Директива 2016/680 и следователно не може да послужи като валидно правно основание за постановяване на отказ за заличаване от информационните масиви на МВР на личните данни на тези лица, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на дължимата от административния орган проверка е извършването на съпоставка във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице между важността на преследваната с обработването на личните данни цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, като следва да се държи сметка и за баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, когато такъв е приложим, и правото на субекта на данни да иска изтриване на съхраняваните за него данни, щом съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, за които е било осъществявано. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост от съхранението на данните следва да бъдат обективирани в крайния акт, завършващ производството по чл. 21, т. 6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, и да са част от мотивите на органа за издаване на съответния административен акт. Такива в настоящия случай не са изложени. Както правилно е посочил решаващият състав, мотивите на органа в горния смисъл не могат да бъдат допълвани и замествани от съда при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност върху така издадения и оспорен административен акт, обективиращ отказ за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР. С оглед гореизложеното, като е отменил решение рег. № 328605-58/25.07.2022 г. на директора на ГД „Национална полиция“ в МВР в частта, в която е отказано изтриването на личните данни на И. С. Д., обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка със ЗМ № 1106/14.07.2001 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР Варна; ЗМ № 26/05.05.2005 г. по описа на РДГП Аерогари; НОХД № 3730 от 2001 г. на РС-Варна, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на решението, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, АССГ е постановил законосъобразен правен резултат. При липса на сочените в касационната жалба основания за отмяна решението на АССГ следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Ответникът по касация не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат с касационното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение