Определение № 2126 от 23.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по делото „СОФ Кънект“ АД, в чиято полза се е развило производството по делото, като са отхвърлени исковете на М. З. Б. по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. Иска се присъждане на 2400 евро, договорено и платено адвокатско възнаграждение. Срещу молбата е постъпил отговор от М. Б., който възразява, че доказателствата за извършени разноски са били представени извън преклузивния срок, и евентуално е направено възражение за прекомерност. ВКС счита, че молбата следва да се уважи частично за сумата от 1200 евро по следните съображения: Искането за присъждане на разноски е направено с отговора на касационната жалба, а доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение са представени след подаване на отговора, но в срока до насроченото закрито съдебно заседание (заседанието е насрочено за 12.02.26г., а доказателствата са представени на 27.01.26г.). Съгласно практиката на ВКС (опр. 60263/21г., постановено по гр.д. 971/21г. на ВКС, ІV ГО и цитираната там практика), срокът за искането за разноски и за представяне на доказателства за извършването им е до датата на насроченото закрито заседание. Следователно искането за разноски и представянето на доказателства за извършването им са направени своевременно. Освен това съдът е пропуснал да се произнесе с определението си по чл. 288 ГПК по искането за присъждане на разноски, т.е. съдът следва да допълни окончателния си акт в частта за разноските съгласно чл. 248, ал.1 ГПК. От друга страна, възражението на насрещната страна за прекомерност е основателно, доколкото производството пред ВКС се е развило само в една фаза, а именно във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Тъй като се касае за трудов спор, който се е ограничил само в спор относно правото, но не и относно фактите по делото, освен това в изложението към касационната жалба на насрещната страна не е бил поставен правен въпрос, което е било решаващо за производството по чл. 288 ГПК, то ВКС счита, че размерът на възнаграждението, определено разумно и пропорционално на свършената работа, следва да бъде 1200 евро. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО