Определение № 8970 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1956/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане вх. № 20286/21.07.2026 г. по описа на ВАС, подадено от „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, чрез пълномощника старши юрисконсулт И. Николова, за изменение на Решение № 6902 от 22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1956/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Искателят поддържа, че определеният размер на юрисконсултското възнаграждение е резултат от неправилно приложение на материалния закон. Излага, че съгласно чл. 143, ал. 3 АПК дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение се определя съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), а според чл. 24 НЗПП по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Твърди, че предметът на спора е неоценяем, поради което максимално допустимият размер за двете съдебни инстанции възлиза общо на 600 лв., докато присъдената сума от 600 евро съставлява равностойност на 1 173,50 лв. На следващо място поддържа, че решението е немотивирано в частта за разноските – от съдебния акт не се установява въз основа на коя правна норма е определен размерът, как е формиран той и кои фактически и правни особености на спора налагат присъждане на възнаграждение над минималния размер. При условията на евентуалност се твърди несъразмерност на определения размер. Изтъква се, че своевременно и пред двете съдебни инстанции е било направено възражение за прекомерност; че касаторът не е претендирал конкретна сума и по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК); както и че производството не се отличава с изключителна фактическа или правна сложност – не са събирани обемисти доказателства, не са назначавани експертизи и не са извършвани множество процесуални действия. Иска се изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение до законосъобразен размер. Постъпило е писмено възражение от Дирекция „Миграция“ чрез процесуален представител юрк. Чорбаджийски, с което се излагат доводи за неоснователност на искането, поради което следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и релевираните в молбата съображения, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна – лицето, осъдено да заплати разноските, което има правен интерес от исканото изменение, и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК. Решение № 6902 от 22.06.2026 г. е окончателно, поради което приложим е едномесечният срок от постановяването му, изтичащ на 22.07.2026 г., а молбата е постъпила на 21.07.2026 г. Ето защо тя е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, настоящият състав е отменил Решение № 86 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4416/2024 г. на Административен съд София-град, и вместо него е отхвърлил жалбата на „Аксес Файнанс“ АД срещу писмо № 536400-23291/18.03.2024 г. на директора на дирекция „Миграция“ при Министерството на вътрешните работи относно отказан достъп до Единния регистър на чужденците – справка за физическо лице – чужденец V2, през средата за междурегистров обмен Regix. С оглед изхода на спора и по своевременно заявената в открито съдебно заседание претенция на касатора в полза на Министерството на вътрешните работи е присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 600,00 евро. Отговорността за разноски в административния процес е уредена в чл. 143 АПК и е обусловена от изхода на правния спор. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща направените по делото разноски. Когато ответникът е бил представляван от юрисконсулт, размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда при субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Тази разпоредба съдържа изрично ограничение – размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, т.е. предвидения в Наредбата за заплащането на правната помощ. Ограничението е императивно и съдът е длъжен да го съобрази служебно, независимо от наличието или липсата на възражение на насрещната страна. За разлика от режима на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при който намаляването предполага мотивирано възражение за прекомерност и преценка за действителната фактическа и правна сложност, максималният размер на юрисконсултското възнаграждение е нормативно фиксиран и не може да бъде преодолян чрез такава преценка. Съгласно чл. 24 НЗПП (изм. – ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г., в която редакция разпоредбата е приложима към момента на постановяване на решението) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., а по административни дела с материален интерес – от 130 до 450 лв. Предметът на спора е законосъобразността на отказ за предоставяне на достъп до данни от Единния регистър на чужденците чрез средата за междурегистров обмен Regix. Спорът е неоценяем – по делото не е заявен и не се установява определен материален интерес. Приложима следователно е първата хипотеза на чл. 24 НЗПП, при която максималният размер за една инстанция е 300 лв., или общо 600 лв. за двете съдебни инстанции. При официалния валутен курс от 1 евро = 1,95583 лева тази сума съответства на 306,78 евро. Присъденото с Решение № 6902 от 22.06.2026 г. възнаграждение от 600,00 евро е равностойно на 1 173,50 лева и надхвърля почти двукратно нормативно установения максимум. Определянето му в този размер е в нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 24 НЗПП. Именно такова несъответствие представлява грешка при произнасянето по разноските по смисъла на чл. 176а АПК и подлежи на отстраняване по реда на настоящото производство, чиято цел е да бъдат отстранени пропуските и грешките на съда в тази част на акта. При определянето на конкретния размер в очертаните нормативни граници настоящият състав съобразява, от една страна, че процесуалният представител на административния орган е осъществил защита пред двете съдебни инстанции, изготвил е касационна жалба с подробни доводи и е участвал в проведеното открито съдебно заседание, както и че повдигнатият правен въпрос – за съотношението между режима на достъп до Единния регистър на чужденците по Закона за чужденците в Република България, принципите на служебния обмен на данни по Закона за електронното управление и задълженията на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари – не е разрешен еднозначно в съдебната практика. От друга страна, по делото не са събирани обемисти доказателства, не са назначавани експертизи и не са извършвани многобройни процесуални действия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че на Министерството на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150,00 евро за всяка от двете съдебни инстанции, или общо 300,00 евро. Ето защо Решение № 6902 от 22.06.2026 г. следва да бъде изменено в частта му за разноските, като присъденото юрисконсултско възнаграждение бъде намалено от 600,00 евро на 300,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,