Определение № 70 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2261/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 14152/08.11.2023г., на В. О. К., чрез пълномощник адвокат Ц. С. В., с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото определение № 886/26.10.2023г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „В. и Б.“, вместо на адвокат М. М.. Не е постъпил писмен отговор от ответната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място]. Не е постъпил писмен отговор и от С. К. Партениев – трето лице помагач по делото. Съставът на I т.о., въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С определение № 886 от 26.10.2023г. по т.д. № 2261 по описа на ВКС за 2022г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ за процесуално представителство на В. О. К. за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, в размер на 1557 лв. с вкл. ДДС. С отговора на касационната жалба обаче В. О. К. е направила искане за присъждане, на осн. чл.38 ЗА, на адвокатско възнаграждение в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“. С оглед изложеното, искането за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: