Определение № 169 от 06.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1716/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3660/10.ІV.2013 г., подадена от Б. П. П. от [населено място], [община], подадена в качеството му на ответник по касация в прекратеното с определение № 108/4.ІV.2013 г. пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело. Поддържа се в молбата, че ВКС не е разгледал своевременно направеното в отговора по касационната жалба, подаден съгласно чл. 287, ал. 1 ГПК, искане на П. за присъждане на разноски в размер на сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща равностойността на платеното от него възнаграждение за един адвокат по приложения договор за правна защита и съдействие № 0147597/1.ІІІ.2013 г. Молбата на Б. П. П. е подадена на 10.ІV.2013 г. и следователно е постъпила в пределите на едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, считано от датата 4.ІV.2013 г., поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба с правно основание по чл. 78, ал. 4 ГПК е основателна. Видно от приложения към писмения отговор на ответника по касация Б. П. П. договор за правна защита и съдействие № 0147597 от 1.ІІІ.2013 г., сключен с адвокат А. Д. от САК, е, че в полза на последната е било договорено възнаграждение в размер на 150 лв. – „за процесуално представителство пред ВКС”. В случая то се е ограничило до изготвяне на писмен отговор по чл.287, ал. 1 ГПК срещу касационната жалба на 2-те софийски търговски д-ва, заведен в канцеларията на въззивната инстанция с вх. № 26501/6.ІІІ.2013 г. Видно е от договора, че сумата за адвокатския хонорар е била реално изплатена. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът им право на разноски и при прекратяване на делото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение