Определение № 1296 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 968/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от С. Г. С. молба с правно основание чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила на 23.04.2024 г. решение № 262185 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2505/2016 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. А. Г. срещу И. Г. С., Г. Ф. Д., "Първа инвестиционна банка" АД и ЧСИ М. П. М., с рег. № ....... към КЧСИ, искове съответно с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: 256 351. 85 лв. - обезщетение за имуществени вреди в размер на претендирана и събрана сума по изп. д. № 377/2014 г. по описа на ответника ЧСИ М. М.; 80 000 евро - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пазарната цена на недвижим имот - апартамент с идентификатор ........................, находящ се в [населено място], [улица], ет. ..., ап. ....., продаден на публичен търг от ЧСИ М.; както и 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции (нервно напрежение, влошаване на здравословното състояние), ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 28.02.2016 г. до окончателното им заплащане. Молителката твърди в молбата за отмяна на влязлото в сила решение, че е налице основанието по чл. 304 ГПК, поддържайки, че не е страна по исковия процес, защото е депозирала молба за главно встъпване в процеса, по която съдът не се е произнесъл, като по този начин е нарушено правото й на участие в делото. Поддържа, че с продажбата на процесния имот в [населено място], [улица], ет. ...., ап. ..... на занижена цена и неразглеждането на молбата й за главно встъпване, при постановеното влязло в сила решение, с което исковете за вреди са отхвърлени, тя е лишена от възможността да претендира такива вреди. Счита, че това е така, защото ипотеката върху недвижимия имот е за обезпечаване на нейн кредит, като вместо да се изплати кредита, заради занижената цена, на която е продаден имотът на публичния търг – 65 000 лв., това не е станало. Твърди, че е трето лице в исковия процес, тъй като е подала молба за главно встъпване, по която няма произнасяне, но в която С. е заявила самостоятелни права спрямо предмета на спора. Счита, че влязлото в сила решение има сила спрямо нея, тъй като я лишава от право да претендира вреди от същите, действия, които са описани в исковата молба на Ц. А. Г.. Посочва, че от друга страна ищцата Г. е осъдена да заплаща съдебно – деловодни разноски, което намира, че също засяга правата и законните й интереси, защото Г. претендира тези суми от нея. Моли на основание чл. 309, ал. 1 ГПК изпълнението на влязлото в сила решение да бъде спряно, тъй като то ще я лиши от правото да предяви правата си и ще й бъдат причинени имуществени вреди поради претенциите на А. спрямо нея относно разноските, за които е осъдена. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна - И. Г. С., Г. Ф. Д., "Първа инвестиционна банка" АД и ЧСИ М. П. М., с рег. № .......към КЧСИ, подават писмени отговори, в които поддържат становище за недопустимост и за неоснователност на същата. Третото лице – помагач, конституирано на страната на ЧСИ М. в исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, депозира становище, в което също поддържа, че молбата с правно основание чл. 304 ГПК е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, в срока по чл. 305 ГПК, но от трето по отношение на исковия процес лице, което не е легитимирано да иска отмяна в хипотезата на чл. 304 ГПК, поради което тя е недопустима. Възражението, че молбата за отмяна е просрочена, е неоснователно. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече от деня на узнаване на решението. Ако страната не е взела участие в производството, моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че е настъпил този факт. Ответниците по молбата за отмяна не са представили каквито и да било доказателства за твърдението си, че молителката е узнала за влязлото в сила решение в срок по-дълъг от тримесечния срок, предхождащ датата на подаване на молбата по чл. 304 ГПК, поради което и поради липсата на други доказателства относно горепосочения факт, съдът приема, че молбата по чл. 304 ГПК е депозирана в законния срок. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато ВКС в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителя, тя следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Отмяна по чл. 304 ГПК могат да искат само онези неучаствали в исковия процес трети лица, които имат качеството "необходими другари", т. е. разполагали са с право на иск като участници в неделимо спорно правоотношение, при което си качество са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Настоящата молителка не е страна в материалното правоотношение – предмет на исковия процес (заявените субективни материални права са по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, основани на деликтно правоотношение), нито разполага с право на иск по последния. Тя не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по конкретния спор според правилата на чл. 298 ГПК. С. Г. С. не е страна в исковия процес по някой от разгледаните искове с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, нито притежава качеството наследник или правоприемник на някоя от страните по него (чл. 298, ал. 2 ГПК), поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Обстоятелството, твърдяно от нея, че е депозирала пред първоинстанционния съд молба за главно встъпване, по която липсва произнасяне, не променя горепосочения извод. С влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана, са разгледани спорове, произтичащи от деликтни правоотношения. Наведенитите от молителката обстоятелства в молбата с правно основание чл. 304 ГПК относно правния й интерес от отмяната, респективно относно нарушените й права и интереси, и отнета възможност да претендира имуществени вреди на собствено основание, не могат да й придадат качеството „необходим другар“ по тези искове, както и основание да претендира главно встъпване в исковия процес, заявяващо самостоятелни права по спорния предмет по смисъла на чл. 225, ал. 1 ГПК. Нещо повече, молителката С. е участвала в първоинстанционното производство по делото като процесуален представител на ищцата Ц. А. Г., което процесуално качество изключва възможността й да предяви свои собствени права, извън тези на представляваната страна, вкл. в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Обстоятелството, че С. е кредитополучател по банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижимия имот, изнесен на публичен търг по процесното принудително изпълнение, също не може да обоснове извод както за обвързаност от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, така и за самостоятелни преклудирани нейни права, които не би могла да заяви в отделно исково производство. В случай, че тя претендира, че е претърпяла имуществени или неимуществени вреди от процесното принудително изпълнение или от друг деликт, причинен от някоя от главните страни в исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, тя би могла да предяви съответните искове, като правата й не биха били преклудирани от силата на пресъдено нещо на процесното влязло в сила решение, тъй като те са различни. Поради това молителката не е лишена от правото да търси своите собствени права по пътя на исковата защита, вкл. да получи обезщетяване на претърпените от нея вреди от деликти. Поради гореизложеното за С. отсъства право да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила съдебно решение, при което молбата й с правно основание чл. 304 ГПК като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Поради недопустимостта на молбата за отмяна, искането с правно основание чл. 309, ал. 1 ГПК, което е предпоставено от допустима молба по чл. 303 и чл. 304 ГПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение