Определение № 10509 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б. Венева за изменение на решение № 7086/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3001/2025 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия в частта за разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които са присъдени в полза на ответника по делото. Сочи се разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, според която на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част. В тази връзка се позовава на чл. 9, ал. 4, изр. 1 във връзка с чл. 7 и 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г.(Наредбата) При спазване на цитираните разпоредби в молбата се твърди, че изчисленото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 41 890,99 лв. и тази сума следва да се присъди. Цитира се и т. 54 от решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), в което е прието, че национална правна уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговия клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по – нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, че съдът няма право да присъди разноски в размер по – нисък от минимални, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“. Според молителя при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели. Направен е извод в молбата, че съобразно цитираното решение на СЕС, съдът не е длъжен да съобрази забраната в чл. 78, ал. 5 ГПК. Цитирана е съдебна практика на ВАС и въз основа на нея е направен извод в молбата, че не следва от решението на СЕС абсолютна неприложимост на Наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес при присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се също така, че за да изпълни санкциониращата си роля отговорността за съдебни разноски трябва да е съразмерна освен на фактическата и правна сложност на конкретния съдебен казус, както и на застрашения материален интерес. Подробни съображения са развити в молбата за изменение на посоченото решение на ВАС в частта за разноските и се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 890,99 лв. „Ел – Пи - Груп“ ЕООД – гр. София не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК1 но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 7086/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3001/2025 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия е отхвърлено искането на дружеството за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение № 12334/18.07.2024 г. по адм. дело № 6061/2024 г. по описа на Административен съд – София – град, оставено в сила с решение № 13307/09.12.2024 г. по адм. дело № 8146/2024 г. на ВАС, Първо отделение. Предвид изхода на делото на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за производството по отмяна. Отразено е в съдебното решение, че производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно производство и при него не се разрешава материалноправния спор, поради което материалният интерес не определя размер на разноските. В този смисъл в извънинстанционното производство при присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се прилага разпоредбата на чл. 161 ДОПК. Цитираното в молбата за изменение на разноските на разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Наредбата не са относими към производството по отмяна, като извънинстанционно производство, поради което и юрисконсултското възнаграждение се присъжда, като не се изчислява върху материален интерес, а по реда на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащате на правната помощ. Цитирането от молителя на решение по дело С – 438/22 на СЕС не променя горните изводи. Предвид изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите не следва да бъде изменен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия