Определение № 112 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 658/2021 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на “Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД, [населено място], с която се иска допълване на определение №62 от 10.02.2022г. по т.д.№658/2021г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева. Ответникът Национална здравноосигурителна каса в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С определение №62 от 10.02.2022г. по т.д.№658/2021г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №196/29.12.2020г. по в.т.д. №462/2020г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 31/17.07.2020г. по т.д. №99/2019г. на Търговищки окръжен съд, X състав, в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД сумата от 22 744 лв., дължима по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №250181/19.05.2017г. и представляваща стойността на извършената и незаплатена поради надвишаване на лимита медицинска дейност по клинични пътеки за месец февруари 2017г., месец март 2017г. и месец май 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.12.2019г. до окончателното плащане на задължението. Разгледана по същество молбата е основателна. В подадения от молителя отговор от 25.03.2021г. на касационната жалба на НЗОК е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това са налице основания за допълване на решението в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на „МБАЛ Попово“ ЕООД. Договарянето и извършването на разноските се установява от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021г., фактура от същата дата и преводно нареждане за кредитен превод от 22.03.2021г., видно от което молителят „МБАЛ Попово“ ЕООД е превел в полза на адв. М. В. сумата от 1000 лева на основание представената по делото фактура. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,