Определение № 470 от 22.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1881/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 1832 от 25.07.2017г. по т. дело № 6257/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С въззивното решение е отменено частично решение по т. дело № 7704/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав и ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 146 180,24 лв. заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2014г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на определен недвижим имот, както и сумата 20 633,60 лв. – направени разноски за първоинстанционното и въззивното производства. Касационната жалба с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е подадена от ответника [фирма], [населено място] в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – на 21.08.2017г. при решение, постановено на 25.07.2017г. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 146 180,24 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 21.08.2017г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 1832 от 25.07.2017г. по т. дело № 6257/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение