Решение № 2961 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, против решение № 20551/14.06.2025 г., постановено по адм. д. № 636/2025 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която НАП е осъдена да заплати на Д. Т. Ш. сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 8.89 лв. (осем лева и осемдесет и девет стотинки) за периода от 15.07.2019 г. до предявяване на исковата молба и законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответникът Д. Т. Ш., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. Пред АССГ е предявен иск с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледан по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Д. Ш. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП, в качеството му на администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 от Регламента, да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните на ищеца като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до публичното разкриване на личните му данни. Производството по адм. д. № 636/2025 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 7488/22.12.2020 г. по адм. дело № 11250/2019 г. на АССГ, с решение № 401/15.01.2025 г. по адм. дело № 2299/2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД и подлежащите на установяване факти: 1. наличие на материална или нематериална вреда; 2. нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента, и е дал задължителни указания до съда за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните. В изпълнение на дадените указания, при повторното разглеждане на спора АССГ е изготвил подробен доклад по делото като с определение № 3736, постановено в закрито заседание на 04.02.2025 г. е разпределил доказателствената тежест между страните като е дал указания, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на вредите, които твърди да е претърпял, както и да установи по категоричен начин в какво конкретно се изразява нарушението на ответника да изпълни задължения, произтичащи от ОРЗД /чл. 24 и чл. 32/ относно защитата на личните данни да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и обема на данните, които неправомерно са разкрити. Административният съд е дал указания на ответника НАП, че в негова тежест е да установи, че личните данни на ищцата са били обработвани при спазване на принципа за „цялостност и поверителност“, установен в чл.5, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 - по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като са прилагани подходящи технически или организационни мерки, и в негова тежест е да установи, че в съответствие с чл.24, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 2016/679, към релевантния период – 15.07.2019г.: е въвел подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с изискванията на Регламента;предприетите технически и организационни мерки отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица;съответните мерки са били преразглеждани и въз основа на получените данни е извършвана преценка за необходимостта от тяхната актуализация;за осигуряване на необходимото ниво на сигурност са били използвани някои или всички технически и организационни мерки, посочени в чл.32, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е посочил, че според нормата на чл.24, §3 и чл.32, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 придържането към одобрен кодекс за поведение, посочен в чл.40 или одобрен механизъм за сертифициране, посочен в чл.42 може да се използва като елемент за доказване на спазването на задълженията на администратора. АССГ е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже:че негови лични данни са били неправомерно разкрити и евентуално в какъв обем настъпването на претендираните неимуществени вреди и, че същите са в пряка причинна връзка с неизпълнението от страна на ответника. В съответствие с указанията на съда, НАП е представил Справка от 19.02.2025 г. със следното съдържание: „За [идентификатор] има разпространени данни, които включват: ЕГН и имена; Данни подадени за изплатени доходи на физически лица за 2007 г. и 2008 г.; Данни за годишна данъчна декларация за доходите на физически лица (чл. 50 ЗДДФЛ) за 2010 г.; Данни от декларации, подадени от работодатели/осигурители за осигурените от тях лица (декларация обр. №1 от Наредба Н8) за периода 2008 г.; Данни от справки за изплатени доходи на физически лица (чл. 73 ЗДДФЛ) за 2010 г., 2013 г. и 2018 г.; Данни, подадени от организатори на хазартни онлайн игри, включващи и данни от лична карта; Идентификационни данни за лице, в качеството на представляващ лице от подадена декларация за промяна/първоначално деклариране на авансови вноски (чл. 88/чл. 87а, ал. 2 и 3 ЗКПО) за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; Идентификационни данни за лице, в качеството на представляващ юридическо лице, от подадена годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък (чл. 92 ЗКПО) за 2015 г., 2016 г. и 2018 г. За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с правно чл. 82, § 1 от ОРЗД, във вр. с чл. 39 от ЗЗЛД, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а ответникът НАП, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 7 от ОРЗД, с оглед представените доказателства, не е изпълнил задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на неразрешения достъп до личните данни на ищеца. Съдът е достигнал до извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни не е изпълнил задължението си за предприемане ефективни мерки за предотвратяване злоумишлен достъп до личните данни за ищеца - в конкретния случай по предотвратяване и опазване изтичането на лични данни, като от незаконосъобразното му бездействие следва твърдения от ищеца увреждащ резултат. При това е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 24 и чл. 32 ОРЗД задължения. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че Д. Ш. е изпълнил дадените му указания да докаже претърпените от него неимуществени вреди, с оглед събраните гласни доказателства при първото разглеждане на спора (адм. д. № 11250/2019 г. по описа на АССГ), изразяващи се в претърпян страх и притеснения, че с неговите лични данни ще бъде злоупотребено, което наложило смяната на всички лични документи, както и че може да се злоупотреби с имуществото му, като е приел за безспорно обстоятелството, че по отношение на ищеца има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп. Решението е постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, § 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда“ по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. Както се отбеляза по-горе, по отношение претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е кредитирал свидетелските показания, събрани чрез допускане на гласни доказателствени средства при първоначалното разглеждане на спора по адм. д. № 11250/2019 г. на АССГ. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане и решаване на спора на първа инстанция по адм. д. № 11250/2019 г. на АССГ, поради което процесуалните действия, извършвани пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените му изрични указания при новото разглеждане да докаже настъпването на претендираните вреди, ищецът не се е справил с възложената му доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 226 АПК не изключва използването на допустимите доказателствени средства при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Допуснатото от АССГ процесуално нарушение е съществено, а при наличие на забраната по чл. 220 АПК, и при извършената касационна проверка, настоящият състав приема, че изводът на съда за доказаност на исковата претенция, в частта относно претърпените от ищеца неимуществени вреди е в противоречие със събраните по делото доказателства. Решението на АССГ като неправилно - постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, трябва да се отмени в обжалваната част, като вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният от Д. Т. Ш. иск се отхвърли. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски в общ размер на 240,31 евро (470 лв.), представляващи 400 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 11250/2019 г. на АССГ, по адм. д. № 2299/2021 г. на ВАС, по адм. д. № 636/2025 г. на АССГ и по адм. д. № 9824/2025 г. на ВАС (по 100 лева за всяка съдебна инстанция) с оглед на правната и фактическа сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и заплатена държавна такса за настоящото касационно производство в размер на 70 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение