Решение № 12660 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2015 г.

Решение № 12660 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 967 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1886/2014 г. по описа на Административния съд - П. /АСП/, в частта, в която по жалба на А. Р. Д. - ЕТ "А. - А. Д." е отменен ревизионен акт (РА) № 091301523 от 08.07.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. П., потвърден с решение № 951 от 09.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта му за определените задължения по ЗДДФЛ: за 2007 г. за разликата над 447.44 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; за 2008 г. за разликата над 160.67 лв., ведно със съответните лихви; за 2009 г. за разликата над 150.13 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2010 г. за разликата над 18.60 лв. ведно с прилежащите лихви, както и в частта, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за данъчните периоди от 2007 г. до 2010 г. и Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 1 561.65 лв., съобразно уважената част от жалбата. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица, относно стойността на продадените имоти и че съдебно-оценителската експертиза не е извършена по метода на сравнимите неконтролирани цени. Изтъква, че по делото не са представени нотариални актове от службата по вписванията, които да доказват прехвърляния на други подобни имоти. Касаторът намира, че е допустимо да бъдат установени по реда на чл. 124а ДОПК задължения за осигурителни вноски (ЗОВ) за периоди, предшестващи влизането в сила на нормата. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА - съответно потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът - А. Р. Д. с ЕТ "А.-А. Д.", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като твърди, че решението е правилно. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на спора пред АСП е законосъобразността на РА, с който на ревизираното лице са установени допълнително данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2007 г. в размер на 9 211.50 лв. и лихви в размер на 5 365.85 лв., за данъчния период 2008 г. в размер на 1089.90 лв. и лихви в размер на 400.81 лв., за данъчния период 2009 г. в размер на 681.30 лв. и лихви в размер на 223.87 лв., за данъчния период 2010 г. в размер на 128.42 лв. и лихви в размер на 28.94 лв. за доход, реализиран от продажба на недвижими имоти и допълнително са установени задължения за данъчните периоди от 2007 г. до 2010 г. за ДОО в общ размер на 3 048.97 лв. и лихви в размер на 2 708.79 лв., ДЗПО в общ размер на 920.36 лв. и лихви в размер на 802.31 лв. и за ЗО в общ размер на 1 083.91 лв. и лихви в размер на 500.67 лв. С постановеното решение административният съд е отменил процесния РА в частта, с която на А. Р. Д. с ЕТ "А. - А. Д." са определени задължения по ЗДДФЛ: за 2007 г. за разликата над 447.44 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; за 2008 г. за разликата над 160.67 лв., ведно със съответните лихви; за 2009 г. за разликата над 150.13 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2010 г. за разликата над 18.60 лв ведно с прилежащите лихви, както и в частта, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за данъчните периоди от 2007 г. до 2010 г. и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата й част. Предмет на настоящият спор е решението в частта, в която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По време на ревизията е установено, че ревизираното лице осъществява търговска дейност като ЕТ "А. - А. Д." и е съдружник в "Х." ООД. Ревизираното лице е подало ГДД за данъчни периоди 2006 г. - 2010 г., като е декларирало и доходи от продажба и замяна на движимо и недвижимо имущество. През периода 2006 г. - 2010 г. А. Р. Д. и неговата сестра и съдружник в посоченото по-горе дружество са построили в съсобствения си имот жилищна сграда за сезонно обитаване в с. Р., община Несебър, област Б. С. работи са извършени въз основа на договор за строителство от 14.12.2005 г.,, като са започнали след сключване на договора и превеждане на аванс по фактура № 038 от 15.12.2005 г. Строителят е спрял работа преди завършване на първия етаж и строителството е завършено от ревизираното лице по стопански начин. В периода от 2007 г. до 2010 г. са извършени 16 броя продажби на обособени части от процесната жилищна сграда, като 11 броя от тях са към чуждестранни физически лица. В хода на ревизията е установено наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи от осъществяваната търговска дейност, свързана с извършването на търговски сделки с недвижими имоти през ревизираните периоди. Поради наличието на посоченото обстоятелство и след съобразяване с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, органът по приходите е определил осигурителния доход на ревизираното лице и дължимите от него ЗОВ за ревизирания период. В съдебното производство са изслушани и приети от съда заключения на съдебно-оценителска експертиза (СОЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). За да постанови спорното решение в обжалваната част административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че се установява наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е приел, че покупко-продажбите са извършени на значително по-високи цени от посочените в нотариалните актове. АСП е кредитирал заключението на вещото лице по СОЕ и въз основа на него е определил пазарната стойност на продадените от ревизираното лице недвижими имоти, като е приел, че определянето на пазарните стойности на имотите в кредитирания вариант от експертизата е извършено изцяло в съответствие с изискванията на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините на прилагане методите за определяне на пазарни цени. Съдът не е кредитирал заключението на извършената експертиза по време на ревизионното производство, защото в същата са посочени само ценовите граници, в които са варирали пазарните цени за 1 кв. м застроена площ в района, в който се намират процесните имоти, без да посочени конкретни сделки. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е счел, че има основание за частична отмяна на РА в частта му за определените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. По отношение на определените задължения на ревизираното лице за данъчните периоди от 2007 г. до 2010 г. АСП е приел, че нормата на чл. 124а ДОПК, в сила от 2011 г. е материалноправна и не може да се прилага за периоди преди влизането й в сила. Поради това съдът е отменил РА в частта му за определените задължения за ЗОВ за данъчни периоди от 2007 г. до 2010 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност, въз основа на което са направени обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в РА основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Органите по приходите обосновават посочените основания с наличието на данни за укрити приходи или доходи на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по делото се установява, че е налице горепосоченото основание. Спорът при настоящото касационно обжалване се свежда единствено до начина на определяне на пазарната цена на продадените имоти и съответно на данъчната основа. Доколкото се касае за извършване на търговска дейност по занятие, правилно облагаемият доход от продажба на недвижимо имущество е формиран по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Данъчната основа е определена като положителната разлика между продажните цени и себестойността на продадените имоти. Пазарната стойност на продадените от ревизираното лице недвижими имоти правилно е определена от съда въз основа на варианта на заключението по СОЕ, при който стойността на услугата е с включени съпътстващи разходи. Към експертизата са представени нотариалните актове, по които е работило вещото лице, поради което доводът на касатора, че по делото не са представени нотариални актове от службата по вписванията, които да доказват прехвърляния на други подобни имоти е неоснователно. Определянето на пазарните стойности на имотите е извършено по изискванията на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините на прилагане методите за определяне на пазарни цени. Неоснователно е и позоваването на касатора на решение № 5301 от 12.05.2015 г. по адм. дело № 8005/2014 г. по описа на Върховния административен съд, защото по цитираното дело от вещото лице не са били обсъждани реални сделки с имоти, а в настоящия случай вещото лице се е позовало на конкретни сделки и по делото са приложени нотариалните актове по тях. Правилно е прието от АСП, че в изготвената в ревизионното производство експертиза са посочени само ценовите граници, в които са варирали пазарните цени за 1 кв. м застроена площ в района, в който се намират процесните имоти, без да се посочени конкретни сделки, въз основа на които вещото лице е стигнало до посочения извод. Неоснователен е и доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, първоинстанционното решение е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на А. Р. Д. с ЕТ "А.-А. Д." следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1236 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и фактура № 0100000031 от 31.07.2015 г. а заплатен адвокатски хонорар по банка. Възражението на касатора за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, защото заплатеният адвокатски хонорар не надвишава минималното адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение