Определение № 409 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. И. срещу определение № 11695 от 16.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 1890/2020г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение молбите на касатора с правни основания чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК за отстраняване на явна фактическа грешка и допълване на постановеното по горепосоченото въззивно дело определение № 1561/29.06.2020г., с което САС се е произнесъл по въззивна частна жалба срещу определение по чл. 121 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, като моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъдат уважени исканията му по чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК. Освен това, извън предмета на частната касационна жалба, отправя искания към ВКС да спре произнасянето си по настоящата частна жалба на основание чл. 292 ГПК във връзка с висящото тълкувателно дело № 2/2015г. на ВКС и ВАС; да се произнесе по съществото на спора относно подведомствеността на делото; да отправи преюдициално запитване до СЕС във връзка с процесуалния ред (по ГПК или по АПК) и подсъдността на иска, с който първоначално е сезирал съда; да се произнесе по отправеното пред първата инстанция искане за освобождаване от такси и разноски за цялото производство, като го освободи от такси и разноски и за производството пред СЕС. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по делото е образувано по иск на А. П. И. срещу Агенция за публичните предприятия и контрол за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на ЕС, изразяващо се в нарушение правото на свободно движение на капитали, чрез вписване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество. С определение от 22.01.2020г. по гр.д. № 16237/2019г., СГС, ГО, I-17 състав, е приел, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на АПК, тъй като претендираните вреди произтичат от действия в рамките на административната дейност на ответника, съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, редакция ДВ, бр. 94/2019г., с оглед на което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София град. Определението на СГС по чл. 121 ГПК е обжалвано от касатора, като с определение № 1561/29.06.2020г. по в.ч.гр.д. № 1890/2020г. на Софийски апелативен съд, то е потвърдено като правилно. С молба от 06.07.2020г., жалбоподателят И. е отправил искания до САС с правни основания чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК, в които поддържа, че съдът не се е произнесъл по искането му за спиране на производството по частната жалба до постановяване на тълкувателното постановление на ВКС и ВАС по т.д. № 2/2015 г., както и по искането му за освобождаване от държавна такса и разноски за цялото производство, направено в исковата молба. Твърди също, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в мотивите на определението си от 29.06.2020г. досежно непрецизно посочена правна квалификация, а и претендира допълване на същото определение в частта за разноските, като моли такива да му бъдат присъдени за частното въззивно производство, както са поискани в самата частна въззивна жалба. С обжалваното определение № 11695/16.07.2020г. всички искания на И. с правни основания чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК са оставени без уважение, като неоснователни. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от надлежен съдебен състав в пределите на правораздавателната му власт и след сезиране с въззивна жалба срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен акт. Съгласно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е налице, когато съществува противоречие между формираната в мотивите воля на съда и тази, обективирана в диспозитива на съдебния акт. Грешката в мотивите, вкл. досежно непрецизна правна квалификация, наличието на каквато поддържа касаторът, не съставлява такава по смисъла на чл. 247 ГПК, поради което правилно въззивният съд е оставил без уважение искането му в тази му част. Следва да се посочи, че правилната правна квалификация ще бъде дадена от компетентния да разгледа и реши делото съд, като тя ще подлежи на проверка в рамките на инстанционния контрол на окончателния съдебен акт по делото. Правилно апелативният съд е оставил без уважение искането на И. за спиране на производството по частното въззивно производство до постановяване на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015г. на ВКС и ВАС. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, дори поставеният в тълкувателното дело правен въпрос да е от значение за решаването на спора по конкретното дело, първата и въззивната инстанции не разполагат с правомощие да спират делото на това основание, а всякога дължат произнасяне по съществото на спора. Единствено Върховният касационен съд, като последна инстанция и в качеството си на „съд по правото“ може да спре производството по делото, за да обезпечи правилното и еднообразно прилагане на закона. Досежно отправеното в исковата молба искане за освобождаване от такси и разноски за производството, правилно апелативният съд е посочил, че същият не е компетентен да се произнесе по него. Компетентен е първоинстанционният съд, който предстои да разгледа делото. Съгласно разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал.2 ГПК е съдебният състав, който разглежда исковото производство /в случая според определението по чл. 121 ГПК – Административен съд – София град/. Апелативният съд, който проверява първоинстанционното определение по чл. 121 ГПК по реда на въззивното обжалване, няма такива правомощия. Правилно въззивният съд е оставил без уважение и молбата на И. за допълване на определението в частта за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че делото е подсъдно на административните съдилища, преди връчването на препис от исковата молба, производството е било прекратено преди конституирането на ответник по делото, поради което и понастоящем се развива като едностранно. При това положение няма пречка евентуални разноски в производството по спора за подсъдност да бъдат присъдени с окончателния съдебен акт, съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Относно сторените разноски в частното въззивно производство по реда на чл. 121 ГПК, с оглед неоснователността на частната въззивна жалба, не съществуват законови основания за присъждането им в полза на касатора. Относно отправените в частната касационна жалба искания към Върховния касационен съд, настоящият състав приема следното: Предмет на инстанционен контрол пред настоящата съдебна инстанция е определение № 11695/16.07.2020г., с което въззивният съд е оставил без уважение постъпилите от жалбоподателя искания с правни основания чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК. Поради това, всички поставени от страната въпроси, касаещи прекратяването на производството по предявения иск поради неподсъдност на спора /по който САС се е произнесъл с определение № 1561/29.06.2020г., необжалвано от страната/, в това число спирането му до постановяването на тълкувателно постановление по т.д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС, както и отправянето на преюдициално запитване до СЕС, попадат извън обхвата на настоящото обжалване и не следва да бъдат разглеждани. Досежно исканията на частния жалбоподател по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски за исковото производство важи изложеното по-горе. Що се отнася до претенцията за присъждане на съдебни разноски за настоящото производство, тя е неоснователна поради неоснователността на частната касационна жалба. Атакуваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение