Решение № 4259 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2021 г.

Решение № 4259 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2021 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Й. Й., с [ЕГН] от гр. София, [жилищен адрес] депозирана чрез адвокат – пълномощник против Решение № 1925/24.03.2021 г. на Административен съд София – Град, I – во отделение, 5 – ти състав, постановено по адм. д. № 3216 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Й. срещу РА № Р – 22220218008312 – 091 – 001/6.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 238/13.02.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта, с която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2015 г. в общ размер на 27 387, 15 лева, както и лихви в размер на 10 078,06 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1654 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът отказал да отмени хода по същество и се лишил от възможността да изясни фактите по делото чрез изпратените от Чешкото Управление за социално осигуряване на 1.02.2021 г. писмени документи, по който начин нарушил правото на защита на Й.. Осигурителният доход от Р. Чехия за периода 1982 г. – 2014 г. е основа за изчисляване на пенсия за прослужено време, но и удостоверява получени доходи през този период. Жалбоподателят декларирал спестявания от дейността в РЧехия, в размер на 400 000 лева за периода 1982 г. – 2014 година. Счита, че са събрани доказателства за начално салдо при започване на ревизията, различно от това, прието от данъчните органи. Административният съд трябвало да кредитира данните, съдържащи се в декларацията на управителя на AUMUS S. R. O., доказващи изплатените в брой суми от по 35 000 лева за всяка една година: 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 година – общо 140 000 лева. Моли за отмяна на съдебното решение и връщане делото за ново разглеждане или алтернативно – за отмяна на РА в оспорената част. Ответната страна – Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрисконсулт, е оспорила КЖ в съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: С процесният РА на Й. Й. са установени данъчни задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в общ размер на 31 652, 92 лева за 2012 г., 2013 г., 2015 година и лихви за забава в общ размер на 12 902, 09 лева. С Решение № 238/14.03.2019 г. на директора на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, жалбата на РЛ касателно 2014 г. е оставена без разглеждане, защото за периода не са били установени данъчни задължения. Директорът на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е потвърдил РА в частта на установените задължения в размер на 4 265, 77 лева и лихви 2 824, 03 лв. за 2012 г., като в решението е указано, че цитираните суми не подлежат на принудително изпълнение, вследствие на изтекла погасителна давност. Решаващият орган е потвърдил РА относно установените с него данъчни задължения общо в размер на 27 387, 15 лева, от които: за 2013 г. – 1480 лева, за 2015 г. – 25 907, 15 лева, лихви в размер на 10 078, 06 лева. Административният съд е определил като спорни въпросите за началното салдо и за получените суми от AUMUS S. R. O. Обсъдена е декларацията на Й. за налични парични средства в брой към 1.01.2012 г. в размер на 400 000 лева с произход на средствата – спестявания от доходи, получени в Р. Чехия през периода 1982 г. – 1993 г., като търговски представител на "Балканкар" в посолството на РБ в Р. Чехия, от 1993 г. – 2011 г., като служител на "Данимекс" ЕООД. Установено е, че за времето от 1.01.2000 г. до 31.08.2004 г. лицето е било назначено по трудови правоотношения в цитираното по – горе дружество и е получило доходи общо в размер на 32 243, 80 лева. Ревизираното лице е направило през процесните периоди разходи за покупка на недвижими имоти в размер на 265 667, 29 лева в режим на СИО. В качеството на директор на AUMUS S. R. O. Й. е получил доходи през 2012 г. – 16 464, 02 лева, през 2013 г. – 15 454, 22 лева, през 2014 г. – 6 496, 57 лева. Събрани са банкови извлечения от сметка в чешки крони, открита в "Комерчни Банка" – Р. Чехия, установяващи, че общо постъпленията от пенсии са в размер на 31 506 крони/2 425, 96 лева, плащанията в данъци са 790 крони/60, 83 лева, плащанията на други разходи са 11 726 крони/902, 90 лева. Тези суми са съобразени при съпоставката на доходите и разходите на Й. за 2014 година. По делото е приложена и декларация от Ю. М. – дъщеря на РЛ, подписана в качеството й на управител на AUMUS S. R. O., затова, че дружеството е изплатило на Й. по 35 000 лева за всяка една година от 2012 – 2015. Установено е също така, че по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] са получени от AUMUS S. R. O. през 2013 г. суми общо в размер на 10 514, 50 щ. д., а по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] за 2014 г. са получени суми в общ размер на 5 500 евро, а за 2015 г. са получени суми общо – 1000 евро. След преценка на доказателствата приходните органи са приели за недоказана към началото на ревизирания период сумата от 400 000 лева, а за целите на съпоставката между притежаваното имущество и направените разходи с получените доходи за налични парични средства в брой към 1.01.2012 г. е приета сумата 5 000 лева. Разходите на РЛ за придобиване на недвижимо имущество са в размер на 533 606, 83 лева. Жалбоподателят е представил договор от 17.08.2015 г. съгласно който Й. М. предоставя на Й. Й. в заем сумата от 248 145, 26 лева, преведена по банков път на 17.08.2015 година. На основание договор за заем от 10.08.2015 г. Е. Е. е предоставила на РЛ сумата от 54 763, 24 лева. След осъществен анализ е констатирано при ревизията, че за 2012 г. има несъответствие между стойността на имуществото на Й. Й. и разходите, направени от него, декларираните/получени доходи в размер на 42 657, 72 лева. Установено е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред на ДОПК. През 2013 г. и 2015 г. жалбоподателят е внасяло средства по банковите си сметки, както следва: На 14.02.2013 г. в "Уникредит Булбанк" АД – 10 000 щатски долара; На 17.08.2015 г. в "ДСК БАНК" АД – 62 432 лева; На 17.08.2015 г. в "Банка Пиреос България" АД – 44 000 лева; На 17.08.2015 г. в "Банка Пиреос България" АД – 88 000 щатски долара. Относно произхода на внасяните суми РЛ е декларирало, че са спестявания от доходи, получени в Р. Чехия, но ревизиращите органи са ги преценили като доходи от неустановен източник. За 2013 г. е определен данък в размер на 1 480 лева, за 2015 г. – 25 907, 15 лева, ведно със съответните лихви. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно поради което трябва да бъде оставено в сила. Административният съд е изяснил фактите и обстоятелствата по делото, задълбочено ги е обсъдил и е формирал ясни и обосновани мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Самото РЛ е подало декларация на 25.01.2019 г. в която заявява, че няма спомен за притежавани от него парични средства в брой към началото на ревизирания период. Впоследствие Й. Й. е променил защитната си теза, подавайки на 12.02.2019 г. друга декларация, че в началото на 2012 г. е притежавал парични средства в размер на 400 000 лева. Липсват обаче логични обяснения по отношение на амнезията, касаеща такава крупна сума, както и доказателства за нейното съществуване в началото на периода. В тази връзка административният съд правилно се е аргументирал, че събраните доказателства за наличните суми от банковите сметки са съобразени с включването им в паричния поток. При положение, че с решението на директора на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е установен резултат за 2012 г., без то да е оспорено в тази част, обосновано съдът е възприел за налично салдо по - малка сума, различна от тази, претендирана от Й. Й.. Оплакванията на касатора, че административният съд не е отменил хода по същество за събиране на писмени доказателства са неоснователни, т. к. съдът е осигурил на страната неколкократно процесуалната възможност да упражни правото си на защита, като представи писмени документи. Делото трябва да бъде разгледано в разумни срокове, а и е недопустимо страната да черпи права от своето процесуално бездействие. Освен това, не се спори, че при определяне доходите на Й. Й., са били взети предвид размерите на пенсиите в Р. Чехия, чийто размер е изчислен въз основа на доходи, получени в тази страна. Обосновано е прието от първоинстанционният съд, че ако жалбоподателят е получавал по – високи доходи, то и размерът на пенсията би бил по – висок, за което липсват данни по делото. Доходите, получени от дейност като наето лице в Р. Чехия са включени от ревизиращия екип в съответните за годините парични потоци. Касаторът не конкретизира по какъв начин представените от Р. Чехия документи след приключване на устните прения, променят фактическата обстановка и първоинстанционните изводи. Правилно в доходите не са включени сумите от по 35 000 лева за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 години, за които жалбоподателят е твърдял, че са получени от AUMUS S. R. O.. Декларацията на Ю. М. е частен свидетелстващ документ на лице, намиращо се в пряка и близка роднинска връзка с Й. Й. – негова дъщеря. Поради това цитираният писмен документ следва да бъде преценен съвкупно с останалите доказателства и при съобразяване на неговия характер и степента на заинтересованост на съставителя му. Освен това действащият към момента на предоставяне на сумите Закон за ограничаване на плащанията в брой, регламентира предоставянето/получаването в заем на суми, равни или надвишаващи 10 000 лева да се осъществява по банков път, за което няма даже твърдения по делото. Решението на административният съд трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство Директорът на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е представляван от юрисконсулт, който е поискал в с. з. да му бъде присъдено такова възнаграждение. Поради това в полза на НАП – София следва да се присъди сумата в размер на 1 654 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение