Определение № 1044 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от процесуалния представител на ответника по делото Ф. Ш. Ш. на 16.12.2025 г. с искане за допълване на постановеното по делото решение № 12036 от 26.11.2025 г. в частта за разноските. Излага твърдения за неправилност на решението в тази му част, както и, че в съдебно заседание, проведено на 25.09.2025 г. е представено платежно за заплатен от него адвокатски хонорар, което е отразено в протокола.. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, с указания за възможността да представи възражение, като в указания срок не е постъпило становище от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по основателността на искането. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение намира следното: Производството по настоящето административно дело № 6127/2025 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба, подадена от Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 943 от 23.04.2025 г., постановено по административно дело № 191/2024 г. от Административен съд Кърджали, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., с изх. № 02-090-6500/5482/06.02.2023 г. (УП) в частта, в която по АК 13 е извършена редукция(намаление) на исканата сума общо в размер на 10541,82 лв., по АК 14 е извършена редукция (намаление) общо в размер на 12931,75 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12378,75, съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014 за направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като незаконосъобразно и преписката му е изпратена за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението при спазване на дадените указания. С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноските се иска съдът е оставил в сила обжалваното решение. При това, както е посочено и в решението налице са основанията по чл. 143, ал.1 АПК за присъждане на направените деловодни разноски на ответника Ш., но такива не са присъдени, тъй като при проверка на делото на хартиен носител не са установени приложени доказателства за сторени такива. Противно на твърденията на процесуалния му представител такива не се представени на проведеното по делото открито съдебно заседание и съответно липсва отразяване на такъв факт в протокола. При извършената по повод направеното искане проверка на електронното досие на делото се констатира, че искане за присъждане на разноски е направено с представения писмен отговор на касационната жалба, като с нея е представено и копие от разписка № 0200026872628568 от която се установява, че Ш. е внесъл по сметка на процесуалния му представител адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., с равностойност 1334,45 евро. При така установеното искането за допълване на постановеното по делото решение е основателно и същото следва да бъде допълнено, като администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на 1334,45 евро(равностойност на 2500лв.), представляваща деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 176а АПК Върховният административен съд, Пето отделение