Определение № 643 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1056/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на „ЕЛ ПЕ ПЕ Консулт“ ЕООД, [населено място], С. П. Ч. от [населено място], „АТЛАС 49“ ЕООД, [населено място] и Запрян Я. А. от [населено място] срещу определение № 128 от 03.04.2023 г. по в. т. д. № 715/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по искова молба, подадена от „АРПЕЗОС Тур“ ЕООД /в ликвидация/, в частта й относно исковете за: 1. прогласяване нищожност на договор за продажба на дружествени дялове от 04.12.2017г., с който Запрян Я. А. прехвърля на „ЕЛ ПЕ ПЕ Консулт“ ЕООД 17 400 дяла по 10 лв. от капитала на „АТЛАС 49“ ООД и на договор за продажба на дружествени дялове от 17.06.2020 г., с който „ЕЛ ПЕ ПЕ Консулт“ ЕООД прехвърля на С. П. Ч. 17 400 дяла по 10 лв. от капитала на „АТЛАС 49“ ООД поради заобикаляне на закона, алтернативно поради противоречие с добрите нрави и липса на насрещна престация; 2. Установяване по отношение на всички ответници, че „АРПЕЗОС Тур“ ЕООД е собственик на 17 400 дяла от капитала на „АТЛАС 49“ ЕООД; 3. За прогласяване нищожност или недопустимост на процесните вписвания. Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като неправилно и необосновано. В представените от тях напълно идентични частни жалби се твърди, че в хода на производството пред първата и въззивната инстанция не е заявено от ищеца категорично кой е главният предявен иск, поради което с оглед изложеното в исковата молба, като главен следва да бъде приет положителният установителен иск за прехвърляне на 17 400 дяла от капитала на ответника „АТЛАС 49“ ЕООД, а всички останали искове са съединени с него. Според частните жалбоподатели, въззивната инстанция недопустимо е прекратила производството по главния иск, без да го прекрати и по съединените с него искове. Релевират оплакване и за това, че в производството пред въззивната инстанция, назначеният на „АРПЕЗОС Тур“ ЕООД /в ликвидация/ особен представител е предприел действия, излизащи извън обема на представителната му власт, доколкото не е имал право да се разпорежда с материалното право, което е предмет на спора. Ответникът по частните жалби „АРПЕЗОС Тур“ ЕООД /в ликвидация/ оспорва същите и моли за оставянето им без уважение. По подадените от С. П. Ч. и от Запрян Я. А. частни жалби не са постъпили отговори от ответниците по тях. Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни. Същите обаче са процесуално недопустими. В частта, с която се обжалва прекратяване на производството по три от предявените искове, недопустимостта на частните жалби произтича от липсата на правен интерес, тъй като именно по възражение на настоящите частни жалбоподатели (ответници по исковете) въззивният съд, с определение от 08.02.2023 г. е оставил производството по делото без движение за отстраняване нередовността на исковата молба, като впоследствие, поради неизпълнение на тези указания, е прекратил частично същото. Доколкото самите ответници са настоявали за този правен резултат, очевидно е, че за тях липсва правен интерес да атакуват прекратителното въззивно определение В частта, с която съдът не е прекратил производството по делото по два от предявените искове, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията актове, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК. От една страна, определението, с което при проверката по чл. 130 ГПК съдът констатира, че искът е допустим, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Инстанционен контрол е предвиден единствено за определението по чл. 130 ГПК, с което съдът, след като е констатирал недопустимост на предявения иск, е постановил връщане на исковата молба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение