Определение № 6 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. Х. Р. срещу определение № 218/07.10.2016 г. по гр.д.№1556/2016 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без уважение молбата му по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси от 1528 лв. и 1 728 лв. за разглеждане на касационната му жалба. Жалбоподателят твърди,че не развива туристическа дейност, тъй като е със 100% нетрудоспособност, събирателното дружество, в което е съдружник е на загуба, задълженията му надхвърлят имуществото, което притежава. Моли определението да бъде отменено и да бъде освободен от заплащането на държавни такси. ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законовия срок, с интерес от предприетото процесуално действие. С обжалваното определение искането на жалбоподателя за освобождаване от дължими държавни такси не е уважено с мотивите, че не е установено да не разполага с необходимите средства за това. Посочено е, че му е определена 100% нетрудоспособност без чужда помощ за срок от три години, че получава пенсия в размер на 219,59 лв.,че е собственик на 1/12 идеална част и на 2/28 идеални части в СИО със съпругата си от терена, предмет на делба, на втория етаж с площ 240 кв.м. от вилната сграда, построена в делбения имот и че заедно със сестра си е използвал вилната сграда за развиване на туристическа дейност. От данните по делото също така се установява, че етажът от вилната сграда е на стойност 119 980 лв., а приблизителната стойност на припадащата част от терена е 70 220 лв. Делбеното производство относно реституираната вилна сграда е започнало между наследниците през 1997 г. и в него са разглеждани искания за сметки предявени срещу жалбоподателя и сестра му с правно основание чл.30 ал.3 ЗС. Към частната жалба е приложена нова декларация, в която жалбоподателят декларира, че не притежава спестовни влогове и че притежава етаж от вилна сграда и идеални части от гора/теренът,предмет на делба в настоящия спор/. Същевременно е представил писмо от Банка Д.-АД, с която го уведомяват за наложен запор върху банковата му сметка. Приложени са и книжа от различни частни съдебни изпълнители от м.февруари 2016 г.,които не са актуални.Обявлението за принудителна продажба на етажа от вилната сграда е от 2012 г. и тя очевидно не е проведена. ВКС,състав на ІІІ г.о., при тези данни намира частната жалба за неоснователна. Чрез чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие на физическите лица, които нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси. Имущественото състояние на жалбоподателя, който притежава имоти на висока стойност и наличните данни за развивана в тях дългогодишна туристическа дейност, обосновава възможността да понесе държавната такса в касационното производство. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.