Определение № 4329 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу определение № 406/09.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 297/2024 г. на Апелативен съд – Варна. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на определението на ВКС и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че подадената частна жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 634/15.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 294/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Н. Н. против определение № 901/25.01.22г. по гр.д. 655/22г. на РС- Варна, с което производството по делото е прекратено. Против това определение е постъпила частна касационна жалба с вх. № 3923/16.02.2022г. На същата дата -16.02.2022г. Н. Н. е подал и молба вх. № 3924/16.02.2022 г. с искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, както и молба вх. № 3925/16.02.2022 г. за предоставяне на правна помощ. С определение № 718/21.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 294/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд на Н. Н. на основание чл.95 от ГПК, вр. 23, ал.3 ЗПП е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството по делото. Против горното определение е постъпила частна жалба, по повод на която е образувано възз. ч. гр. д. № 297/2024г. по описа на Апелативен съд- Варна, по което е постановено обжалваното в настоящето производство определение № 406/09.07.2024 г. С него въззивният съд, следа като е констатирал, че липсва отхвърлителен диспозитив по искането на страната за предоставяне на правна помощ, който да подлежи на обжалване, е прекратил производството по възз. ч. гр. д. № 297/2024г., а молбата по чл. 250 ГПК на Н. Н., обективирана в частна жалба вх. № 1847/14.03.2024 г. е изпратена за произнасяне на Окръжен съд – Варна, евентуално за преценка и провеждане на производство по чл. 247 ГПК поради посочения различен обем на предоставената правна помощ в мотивите и в диспозитива на определението на окръжния съд. Определението на Апелативен съд- Варна е правилно. Нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК определя кои определения подлежат на обжалване - прекратителните и тези, за които законът изрично предвижда такава възможност. Обжалваното пред Апелативен съд – Варна определение, с което е предоставена правна помощ, не попада в нито една от двете категории. Същото не е прекратително по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не препятства по-нататъшното развитие на производството, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, тъй като с него е предоставена правна помощ, а по силата на изричната норма на чл. 95, ал.5 ГПК на обжалване подлежи само отказът да се предостави такава. Наред с горното, частната жалба против определението за предоставяне на правна помощ е недопустима и поради липса на интерес от обжалването. Правната помощ е поискана във връзка с касационно обжалване на определение № 718/21.02.2022 г. /т. 7 от молба вх. № 3925 от 16.02.2022г./. С определение № 189/17.08.2022г. по ч. гр. д. №2246/2022г. на ВКС, първо г.о. е отменено определение № 718/21.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 294/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Т.е. подадената от Н. частна касационна жалба е разгледана и е уважена и за него липсва интерес от обжалване на определението във връзка с предоставяне на правна помощ за защита по същата тази частна касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение