Определение № 1494 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 962/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Сдружение „Балканка“ със седалище в гр. София, чрез адв. Костадинов, против Становище по екологична оценка № 7-5/2023г. на Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на План за управление на риска от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление за периода 2022-2027 години. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на характера на обжалвания акт, административния орган, доказателствата по административната преписка и изискванията на АПК относно подсъдността, Върховният административен съд – Шесто отделение, прие, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение №8 от 23.04.18 г. по к. д. №13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на Министъра на околната среда и водите в казуса касае издадено от него Становище по екологична оценка на план съгласно чл.82 ал.4 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС), предоставено му на основание чл.84 от същия. Видно е от законовата редакция на последното посочената новела, че това правомощие не е дадено изключително на Министъра, а такова може да се упражни и от всеки от Директорите на РИОСВ в страната, според териториалната им компетентност. Или в случая, от една страна, централният едноличен орган с обща компетентност (Министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон(ЗООС), поради което и по арг. от чл.132 ал.2, т.2, предл. второ АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд(в този смисъл и Определение №7386 от 22.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2022 г., VI о.). Отделно от това, настоящият случай не попада и в приложното поле на хипотезата на чл.88 ал.5 във вр. с ал.4 АПК, тъй като Становището по ЕО не е свързано с реализация на обекти, които да са определени като такива с национално значение с акт на МС и да са със стратегическа важност. В самото Становище като основание за неговото обжалване е посочена общата хипотеза на чл.88 ал.3 ЗООС. С оглед на това спорът за законосъобразност на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд, който следва да разреши всички въпроси, вкл. тези касаещи допустимостта и редовността на подадената жалба, която не съдържа подпис в приложения екземпляр в съда. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл.133 ал.2, изр. второ АПК. С оглед на факта, че седалището на жалбоподателя и посочената заинтересована страна са на територията различни съдебни райони, то спорът е местно подсъден на Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение