Определение № 386 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Ш. окръжен съд от 25.05.2010 г. по гр.д. № 254/2010, с което е потвърдено решението на Ш. районен съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 2399/2009, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], Ш., представляван от адв. К. О. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Й. Д. Й. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, а насрещният е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че злоупотреба с доверието е налице при неправомерно извличане на облага за себе си или за другиго, извършено умишлено, като облагата трябва да е значима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото. Те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но се разрешават се противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение