Решение № 2852 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от гр. Червен бряг, чрез адв. И. Моцов, против Решение № 2392/16.07.2025 г. по адм. дело № 402/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични правни казуси. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ - Плевен, чрез старши юрисконсулт З. Савова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 2392/16.07.2025 г. по адм. дело № 402/2025 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на М. Д. И. срещу Решение № 2153-14-13/28.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2175-14-79#2/13.12.2024 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Плевен. Приел е, че органите на НОИ обосновано са установили, че заявителката И. не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст нито по чл. 69 КСО, нито по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО и законосъобразно са отказали отпускането й. Преценил е, че оспорените актове не страдат от пороците по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че М. Д. И. от гр. Червен бряг е подала Заявление вх. № 2113-14-635/22.04.2024 г., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО. Пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж от 27 год. и 6 дни като служител по ЗМВР при условията на първа категория труд и 2 год. 5 мес. и 10 дни при условията на трета категория труд. Съгласно чл. 104 КСО стажът превърнат към трета категория труд е определен на 47 год. 5 мес. и 20 дни. Към момента на подаване на заявлението И. има навършена възраст [заличен текст]. Органите на НОИ са констатирали, че И. не е навършила изискуемата възраст по чл. 69 КСО, въпреки че има изискуемия стаж, както и че няма право на пенсия по чл. 69б ал.1 КСО поради обстоятелството, че има изискуемия стаж по чл. 69 КСО, което изключва приложението на чл. 69б, както и че стажът не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Пенсионните органи законосъобразно са отбелязали, че правото на заявителката за пенсиониране следва да бъде преценявано по реда на чл. 69 КСО, тъй като положеният стаж е по ЗМВР, съгласно който условията за възникване на това основание са навършена възраст от [заличен текст] за 2024 г. и минимум 27 години осигурителен стаж, от който 2/3 /18 години/ действително изслужени в специалните ведомства. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Изискуемата възраст за 2024 г. съгласно чл. 17а, ал.1, т.9 от НПОС е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Минимално изискуемият осигурителен стаж - 27 години, от който 2/3 /18 години/ действително изслужени в специалните ведомства. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само при условие, че не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. Разглежданият спор попада в хипотезата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в тази на чл. 69б КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП /отм./ и НКТП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС в случая е неприложима. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО се установява, че положеният труд се зачита като първа категория, т. е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. От изложеното се установява, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е благоприятстваща лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Съществуващата /различна/ до момента съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси следва да се счита изоставена поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона, а и предвид характера на средствата за ДОО като публичен ресурс. Първоинстанционният съд е преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е анализирал всички значими за спорното право факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.