Определение № 492 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на Е. Е. В., с адрес в [населено място], против разпореждане № 12 от 5 януари 2018 г., поправено с разпореждане № 54 от 6 март 2018 г., постановени по ч.гр.д. № 1482/2017 г. по описа на ІV г.о., ВКС, с което е върната частна жалба на В. срещу определение № 430 от 19 септември 2017 г., постановено по същото частно дело, за потвърждаване на определение № 62 от 27 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 307/2017 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС, за оставяне без разглеждане на молба на В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК на влязлото в сила въззивно определение № 728 от 11 октомври 2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 540/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. В частната жалба и допълненията към нея подробно са заявени твърденията на частната жалбоподателка за възможността да бъде обжалвано разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, за нищожност на заповедта за изпълнение, за липса на процесуална правоспособност на страната, в чиято полза са присъдени разноски, за недоказаност на разноските. С обжалваното разпореждане се сочи, че жалбата на В. следва да се върне, тъй като е насочена срещу определение, обосновано с разрешението, дадено по т. 6 от ТР № 3/2014 г. по описа на ОСГТК, определението е окончателно, поради изчерпване на инстанционния контрол с него. По тази причина се приема, че подадената срещу определението частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната на жалбоподателката. Жалбата е неоснователна. Определение № 430 по ч.гр.д. № 1482/2017 г. по описа на ІV г.о., е постановено по жалба на В. срещу определение на друг състав на ВКС по гр.д. № 307/2017 г., ІІІ г.о. С последното е прието, че въведените твърдения в молбата за отмяна на влязло в сила определение на въззивен съд не сочат основания от кръга на изчерпателно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната определение на съд, без да са налице и сочените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 ГПК. Съставът на ВКС по ч.гр.д. № 1482/2017 г. е потвърдил определението на ІІІ г.о., като е взел предвид разясненията, дадени в ТР № 7/2014 г., т. 6, според които не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Тъй като разглеждания спор не попада в посоченото изключение – делото да е прекратено поради отказ от иска, определението на ІІІ г.о. е потвърдено като краен резултат. Постъпилата срещу определението на ІV г.о. частна жалба на В. е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на ВКС. С произнасянето на последния инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което подадена против такъв необжалваем съдебен акт частна жалба, е процесуално недопустима, както правилно е приел съдът с обжалваното разпореждане. Необходимо е да се отбележи и че изложените съображения по съществото на спора не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, доколкото в него се преценява единствено спорният въпрос дали са налице пречки за разглеждане на частна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,