Определение № 267 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2012 г. по гр.д. № 506/2012, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 02.03.2012 г. по гр.д. № 9291/2011, като е отхвърлен предявеният иск за неустойка по предварителен преприемачески договор. Недоволна от решението е касаторката В. И. С., представлявана от адв. И. С. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правоотлагащо възражение, направено едва с въззивната жалба и по материалноправните въпроси за съдържанието на задълженията на предприемача и обвързващата сила на обещанието на действията на трети лица, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата „С.” С., Р., представляван от адв. Е. М. от ПАК я оспорва, като счита, че не са посочени правните въпроси, обуславящи решението по делото нито е обосновано значението на повдигнатите правни въпроси, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е (подписана е от упълномощения адвокат на касатора) и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 28. и 29. 08.2007 г. ищцата и другата съсобственица на У. са сключили с ответника отделни предварителни договори за прехвърляне на свои части от имота срещу задължението на ответника да изгради за тях в съответни срокове отделни обекти в бъдещата сграда, като останалите обекти станат негова собственост. Ищцата е поела задължението да съдейства на предприемача за разрешаването на строежа, а за неизпълнение на задълженията от страна на строителя е уговорена неустойка в размер на 5.000 евро. На 29.11.2007 г. управителят на ответното дружество, ищцата и нейната съсобственица, както и собствениците на съседни У. сключват предварителен договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ за обединяване на имотите в общ У. с цел общото му застрояване от дружеството, като ответното дружество и неговият управител са поели солидарното задължение за неустойка в размер на 5000 евро при неизпълнение на предприемаческия договор в едногодишен срок, т.е. до 28.11.2008 г. Въз основа на предварителния договор е изменен регулационният план, като е създаден нов У. Х за всички имоти, но окончателен договор не е сключен и предприемаческият договор не е изпълнен. С нотариална покана, връчена на 24.01.2011 г. ищцата е поискала уговорената неустойка, която не е изплатена от ответното дружество. Предявеният иск е отхвърлен, тъй като не са представени доказателства останалите собственици на У., които са обединени в новия общ У. Х за всички имоти да са сключили предприемачески договори с ответното дружество, а това е необходимо условие за изпълнението на договора с ищцата. Задължение по предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ са поели само собствениците на имоти, но не и предприемачът. Той няма вина за неизпълнението на предприемаческия договор с ищцата, а и уговорката за неустойка е нищожна, тъй като дружеството не е страна по предварителния договор по чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение