Определение № 60382 от 23.12.2021 г. на ВКС по д. № 2584/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 са постъпили молби от Л. Ф. и от М. Е. и К. Б., като представител на Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”/АЕИПЧ/, [населено място] за допълване на постановеното по делото решение от 22.07.21 г. с присъждане на сторените от молителите – ищци разноски за трите инстанции, посочени в молбите и в представен по делото обобщен списък на разноските. Ответниците по молбите [община] и РИОСВ –Пловдив ги оспорват като неоснователни. Евентуално правят възражение за прекомерност на разноските и за това, че част от тях са недължими – сумите, платени за публикация във в.”24 часа”, и за превод на документи, които се претендират само от един от ищците, не са съдебноделоводни разноски по см. на ГПК. Същото важи и за банковите такси по съответните парични преводи. ВКС намира молбите за допустими, като подадени в срока по чл.248 ГПК, при своевременно заявено пред ВКС и инстанциите по същество искане за присъждане на разноски и липса на произнасяне за тях в решението на касационния съд. По основателността на молбите ВКС намира следното: извършването на претендираните разноски за държавни такси и за депозити за експертизи от поискалите присъждането им ищци се установява от приложените по делото доказателства. Дължими разноски съобр. трайната съдебна практика / р. на ОС Варна по т.д. №657/15 г., р. по по гр.д. №11846/16 г. на СГС/ са и направените от ищеца М. Е. за публикацията в посочения ежедневник „24 часа”, съобразно предвиденото в чл.382, ал.2,т.1 ГПК разгласяване на предявяването на иска. Дължими са и разноските за превод на документи, направени от частноправен субект - страна по делото Фондация „АЕИПЧ”, в изпълнение на задължението по чл.185 ГПК. Банковите такси по извършените преводи на суми за съдебни разноски не са съдебни разноски по см. на чл.78, ал.1 ГПК и чл.143, ал.1 АПК – в практиката на съдилищата, която настоящият състав на ВКС споделя, се приема, че на присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса; направените от страната разходи за банкови такси или куриерски услуги са за предоставени услуги от трети лица, поради което те не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими за присъждане /опр. по адм. дело №3626/20 г. на ВАС, шесто отд./. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно при отчитане характера, продължителността и сложността на делото. С оглед на изложеното на ищците – молители следва да се присъдят сторените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска – чл.78, ал.1 ГПК. В случая искът не е изцяло уважен така, както е предявен – уважено е искането на ищците ответниците да бъдат осъдени да преустановят противоправното бездействие, допуснато в исковия период и да предприемат ефективни мерки за опазване чистотата на АВ; определен е и срок за това, който включва предложения от ищците, но е двойно по-дълъг. Затова на ищците на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят по съразмерност 4/5 от поисканите и сторени съдебноделоводни разноски за трите инстанции, а именно: на Л. Ф. – 1800 лв./ при общо направени 2250 лв. съдебни разноски/; на М. Е. – 3284,89 /при общо направени съдебни разноски от 4 106,11 лв./ и на Фондация „АЕИБЧ” – 2524 лв. / при общо направени съдебни разноски 3154,99 лв./. По повод искането за допълване на решението с произнасяне за разноските, ВКС констатира, че касаторите – ищци са останали задължени за държавна такса за касационното производство – внесена е д.т. от 30 лв. при дължима от 80 лв. Затова следва на осн. чл.77 ГПК да бъдат осъдени да заплатят посочената разлика от 50 лв. по сметка на ВКС. Поради изложеното по реда на чл.248 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.