Определение № 175 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2015 г.

Производството по делото е приключило с постановяването на определение № 347 от 28.12.2015 г. По делото е постъпила молба с вх. № 1031 от 29.01.2016 г., приложена на л. 65-66 в корицата на настоящото дело, която в т. 3 и 4 касае произнасянето по същото. Преди да пристъпи към произнасяне по исканията по молбата с вх. № 1031 от 29.01.2016 г., съдът констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 347 от 28.12.2015 г. В уводната част на акта е отразено, че съдът е сезиран от К. П. Р. и Д. П. Р. с частни жалби против определение № 2341 от 29.06.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав. Видно от мотивите на определение № 347 от 28.12.2015 г. настоящият състав на ВКС е обсъдил законосъобразността именно на това определение, постановено от въззивния съд в производство по чл. 248 ГПК. Формираната в тази насока правораздавателна воля, обаче, неточно е отразена в диспозитива на акта, където вместо думите „определение № 2341 от 29.06.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав” е записано „определение № 1586 от 18.05.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав”. Така допуснатата очевидна фактическа грешка подлежи на поправка по инициатива на съда, която поражда своето действие от момента на постановяване на поправения акт. В т. 3 от молбата се твърди, че няма произнасяне по подадената от Д. Т. Д. – Р. касационна частна жалба и молба за обезпечение на доказателствата с вх.№ 22330 от 14.07.2015 г. Твърдението не кореспондира с данните по делото. Съдът е разгледал сезиращите го частна жалба с вх.21935 от 10.07.2015 г. и частна жалба (а не касационна частна жалба) с вх.№ 22330 от 14.07.2015 г., като се е произнесъл по доводите, касаещи законосъобразността на атакуваното определение № 2341 от 29.06.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1434/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, V състав. Това е бил допустимият предмет на произнасяне, извън който съставът на ВКС не разполага с правомощия да извършва процесуални действия. Доколкото ВКС не е съдът, който разглежда делото (такъв все още е районният съд, производството пред който не е приключило), то той не разполага с правомощия по чл. 207 – чл. 209 ГПК и не е дължал произнасяне по искането за обезпечение на доказателства. По тези съображения искането за допълване на определение № 347 от 28.12.2015 г. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В т. 4 от молбата се иска връщане на недължимо заплатена държавна такса в размер на 15 лева във връзка с подадената частна жалба с вх.№ 22330 от 14.07.2015 г. Доколкото подалите тази частна жалба лица не са необходими другари в процеса, всяко от тях поотделно дължи заплащането на държавна такса по чл. 19 от ТДТ ГПК. По тази причина изисканото с разпореждане № 7798 от 17.07.2015 г. на администриращият съд заплащане на две държавни такси в размер на по 15 лева е съобразено със закона, а заплатена на 04.08.2015 г. държавна такса не е недължимо платена и не подлежи на връщане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение