Решение № 6443 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16624/2009 г.

Решение № 6443 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16624/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Недялков Киров, в качеството му на ЕТ "Зои -90 - Димитър Киров", гр. Пловдив, срещу частта от решение № 1111/5.08.2009 г. по адм. дело № 287/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена останалата част от жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 160801321/19.11.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 71/26.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната и и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за нередовносто и алтернативно неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Неоснователно е възражението на прокурора за липса на адвокатско пълномощно на подписалия жалбата адвокат - същото се намира на стр. 676 в том 3 на делото. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че с РА законосъобразно е определен дължим данък по чл. 32 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 13 767, 41 лв, ведно със съответната лихва за забава. Този си извод съдът е мотивирал с наличие на предпоставките за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 6 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството от ревизирания субект и данните и сведенията, необходими за установяване на данъчната основа, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция. Размерът на данъчната основа е определен в съответствие с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като освен 25 броя декларирани превозни средства, с които жалбоподателят извършва таксиметрова дейност са установени още 46 броя недекларирани и размерът на патентния данък е в съответствие с броя на автомобилите, мястото на извършване на дейността - гр. Пловдив, а по отношение на автомобилите, с които извършването на дейността е започнало през течение на годината - данъкът е определен пропорционално на броя на месеците до края на 2006 г. в съответствие с чл. 53, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм.). Решението е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора съществени съдопроизводствени нарушения. Оплакванията, свързани с процедурата в ревизионното производство са били обсъдени от АС и не представляват касационни основания, тъй като в настоящето производство на проверка подлежи съдебното решение, а не РА, и съответно дали съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, а не органите по приходите. Неоснователно е оплакването за неизпълнение на задължението на съда да събира доказателства - същият е проследил окомплектоваността на данъчната преписка (в 3 тома), приел ги е и е приключил събирането на доказателствата едва след като и двете страни (касаторът чрез упълномощения си адвокат) са заявили, че нямат доказателствени искания. Касаторът сам се е поставил в положение да бъде ревизиран по специалния ред на чл. 122 ДОПК, като не е водил счетоводство и не е представил доказателства за размера на данъчната основа. Органите по приходите са определили данъчна основа, водейки се от броя на регистрираните таксиметрови апарати през 2006 г. от жалбоподателя и пътни книжки на автомобили, като са направени насрещни проверки и на собствениците им. АС правилно е преценил разпределението на тежестта на доказване с оглед наличните по делото доказателства и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за ревизия при особени случаи, когато данъчната основа се определя от органите по приходите. Касаторът не е доказал нито едно от възраженията си по касационната жалба, не е ангажирал гласни доказателства в инстанцията, в която са допустими, предвид твърденията си за отношенията със собствениците на автомобилите. При така определената данъчна основа размерът на данъка е в съответствие с чл. 53, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 29, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.). Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на дирекция "ОУИ", тъй като ответникът не е бил представляван от юрисконсулт пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо "А"отделение,