Решение № 5270 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2015 г.

Решение № 5270 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Александър - Петко Страхилов", подадена чрез адв. М. Пандов, против решение № 498/08.12.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 183 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт № 041302098/11.11.2013 г., издаден от Й. Димитрова, на длъжност началник на сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. Иванов, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново - ръководител на ревизията, в частите, потвърдени с Решение № 37/23.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, в които по ЗДДС, за данъчни периоди от 01.12.2007 г. до 31.12.2011 г., е установен ДДС за внасяне общо в размер на 69 829,98 лв. и лихви за него в размер на 27 150,39 лв., и по ЗДДФЛ е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 11 081,54 лв. и лихви за него в размер на 4 047,88 лв. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 651,09 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационна жалба, изготвен от юрк. Русева, в който са изложени подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспореният РА на ЕТ за данъчни периоди от 01.12.2007 г. до 31.12.2011 г., е установен ДДС за внасяне общо в размер на 69 829,98 лв. и лихви за него в размер на 27 150,39 лв., и по ЗДДФЛ е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 11 081,54 лв. и лихви за него в размер на 4 047,88 лева. Съдът е приел, че ревизионният акт е валиден, законосъобразен, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Счел е, че законосъобразно ревизионното производство е извършено по особения ред, поради наличието обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, тъй като от страна на ревизираното лице, по отношение на издадените към него фактури (отразени в базата данни на информационната система на НАП) от доставчиците "Хигия" ЕАД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Софарма Трейдинг" АД, "Ес Енд Ди Фарма" ЕООД, има направено признание, че същите действително не са намерили отражение в счетоводните книги и регистри на физическото лице-търговец, без обаче да е отречено реалното получаване на стоките, предмет на тези доставки. Нещо повече, ревизираното лице само е посочило като причина за неотразяване на съответните фактури обстоятелството, че част от тях са изхвърлени заедно с вторите екземпляри. В частта на оспорения РА по ЗДДС, потвърдена с Решение № 37/23.01.2014 г., за данъчен период 01.12.2007 г. до 31.12.2011 г., е определен ДДС за внасяне в размер общо на 69 829,98 лв. и съответни лихви в размер на 27 150,39 лв. - съдът е приел жалбата за неоснователна в тази част. Приел е за законосъобразни констатациите в ревизията, че за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. ДЗЛ е достигнало оборот в размер на 55 670,79 лв., тоест над 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг (за девет месеца) от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, поради което на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС - търговеца е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС до 14.10.2007 г. При това, на основание ал. 3, т. 1 на чл. 96 от ЗДДС и обстоятелството, че ревизираното лице е било длъжно, но не е подало необходимото заявление за регистрация по ЗДДС в срок, е прието, че същото дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичане (15.10.2007 г.) на срока за подаване на заявление за регистрация. При отчитане липсата на оспорване от страна на ревизираното лице по отношение действителното получаване на стоките по неотчетените фактури за периода, издадени от "Хигия" ЕАД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Софарма Трейдинг" АД, "Ес Енд Ди Фарма" ЕООД, признанието за неотразяването им в счетоводството му по субективни причини (изхвърлянето на същите), както и липсата на доказателства, опровергаващи посочените констатациите на ревизиращите органи, съдът е счел изводите на приходната администрация за наличие на предпоставките по чл. 103, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС за начисляване на косвен данък за законосъобразни, правилни и обосновани. За неоснователно е счетено от съда възражението на търговеца във вр. с нормата на чл. 82 ЗДДС, че след като не е имал качеството на регистрирано по този закон лице към периода, включен в обхвата на извършената ревизия, то не следва да е определян като платец на косвен данък, поради което и незаконосъобразно са му установени задължения за ДДС за внасяне по реализираните от него продажби в периода. Същевременно, съдът е възприел за правилни определените от органа по приходите търговски надценки и съответно за правилно определени и размерите на неотчетените от търговеца приходи от продажбата на получените лекарствени продукти, представляващи сбор от отчетните им стойности, увеличени със съответния, изчислен за периода, процент надценка. Поради това, че получаването на стоките по установените при насрещните проверки и от системата на НАП неосчетоводени от ревизираното лице фактури не е оспорено от негова страна, в жалбата е релевирано възражение от определените суми за внасяне на косвен данък да бъдат приспаднати суми по заявено в производството право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел това възражение за неоснователно, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Относно определения в РА данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 11 081,54 лв. и съответни лихви в размер на 4047,88 лв. - предвид липсата на други доказателства освен събраните в хода на ревизията, както и обстоятелството, че приетата като неоспорена в тази част ССЕ е установила същите крайни резултати, съдът е обосновал извод, че използваният подход на приходната администрация при определянето на данъчните основи за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., е правилен, поради което е потвърдил РА и в тази част като законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Досежно допълнително начисления ДДС за внасяне в размер общо на 69 829,98 лв. и съответни лихви в размер на 27 150,39 лв. - съдът правилно е приел за доказани наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4, и 5 от ДОПК, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия чл. на ДОПК, основа. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, което в случая не е сторено от РЛ. Липсва спор, че касаторът е осъществявал стопанската си дейност в обект: аптека в с. Росен, общ. Велико Търново. Правилно ревизията е извършена по особения ред предвид констатациите на органите по приходите за наличие на фактури, издадени от доставчиците "Хигия" ЕАД, "Софарма трейдинг" АД, "Биомеда" ЕООД и "Ес енд Ди Фарма" ЕООД, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на едноличния търговец. Формулиран е извод, че ЕТ е закупил и впоследствие е извършил продажби на придобитите сток- (лекарствени продукти), без да е отчел приходи от такива продажби през 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Неоснователни са оплакванията на касатора, че ревизираният период по ЗДДС е 15.10.2007 г. - 31.12.2011 г, а органа по приходите за да обоснове начисляването на ДДС е извършил фактически констатации и за период от време извън този посочен в ЗВР. Трябва да се отбележи, че ЗВР определя обхвата на ревизията и възможността да се установяват задължения по съответния закон за конкретно посочения период, като задълженията по ЗДДС са определени именно за този период и в случая нарушение не е налице. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, защото безспорно е установено, че за периода 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. търговецът е достигнал оборот в размер на 55 670,79 лв. и на основание чл. 96 ЗДДС същият е бил длъжен в 14 дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.10.2007 г. Изготвена е справка по години, която е неразделна част от РД - пр. № 23, в която са включени данни относно: данъчен период, булстат, доставчик, неотчетени фактури №, дата, данъчна основа, ДДС, обща стойност на неотчетените фактури, неотчетени фактури + надценка, отчетени приходи от ЕКАФП, оборот /отчетени приходи + неотчетени приходи/, в т. ч. данъчна основа, оборот с натрупване за 12 месеца. Съгласно констатациите в РД - за периода от датата, на която е следвало да се регистрира ЗЛ по ЗДДС до обхвата на процесната ревизия - 31.12.2011 г. облагаемия оборот за 12 последователни месеци не е под 50 000 лв. и не са настъпили основания за дерегистрация. Неоснователни са възраженията на касатора относно размера на приложените от органа по приходите надценки върху получените стоки. Предвид характера на извършваната от ЕТ дейност и спецификата на стоките предмет на търговската му дейност, има пределни цени на лекарствените продукти. Регламентацията и търговската надценка на лекарствените продукти намира нормативно отражение в Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно /в сила до 11.12.2007 г./ и Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. В посочените наредби са определени пределни цени на лекарствените продукти. Приложените от органа по приходите надценки са тези посочени в Отчетите за приходи и разходи на ЕТ за съответните процесни периоди - 2007 г. - 2011 г., които надценки са сходни с максималните надценки определени в посочените наредби. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на насрещните проверки на посочените - по-горе търговци и дадените от тях обяснения е видно, че същите кореспондират с обясненията на РЛ, в които търговеца подробно е описал начина на осъществяване на доставките, а като причина за неотразяването на част от фактурите е посочена, че може би част от тях ги е изхвърлил, за получената стока не са правени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки не са съставяни, тъй като той е МОЛ и няма назначени работници в обекта. По отношение на оплакването, че спорните фактури не са приложени по преписката, настоящият състав намира, че тези възражения касаторът е следвало да направи пред първата инстанция, което не е сторено, поради което е недопустимо да се правят за първи път пред касационната инстанция. Освен това фактурите, издадени от "Биомеда" ЕООД и "Хигия" ЕАД са приложени по делото, а по отношение на доставките от "Софарма трейдинг" АД и "Ес енд Ди Фарма" ЕООД са налице описи на неосчетоводените фактури. Наред с това касаторът не твърди, че по отношение на някои от подробно изброените в пр. № 23 към РД неосчетоводени фактури, издадени от посочените по-горе доставчици е налице отразяване в счетоводството на ЕТ, което да доведе изводи противоположни с тези на органа по приходите и на съда. Предвид гореизложеното, обосновано съдът е приел, че неосчетоводените от ЕТ фактури обективират реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не е налице спор относно обстоятелството, че закупените и фактурирани на ЕТ стоки не са били открити при извършената ревизия нито като наличност, нито като счетоводна ведомост, за да се приеме, че при пазарната реализация на същите е бил внесен дължимия данък. Видно от фактурите, както и от приложените към делото доказателства следва, че са за закупени стоки, които в по-голямата си част са в количества, брой и интензитет на закупуване на конкретните продукти, съответстващи по предназначение за търговия на лекарства, каквато е и дейността на ревизирания субект. При тези обстоятелства и при липса на данни за износ на процесните, незаприходени стоки, то правилно е прието, че същите са реализирани на вътрешния пазар и са облагаеми, поради което следва да бъде начислен ДДС. Размерът правилно е приет от съда, че е определен на базата на събраните в хода на ревизионното производство неосчетоводени фактури, сочещи размера на незаприходените стоки, а въз основа на декларираните от касатора норми на надценка е определена и данъчната основа за облагане и съответния размер на дължимия ДДС. Законосъобразно са начислени и задължения по ЗДДФЛ, тъй като ЕТ е достигнал оборот над 50 000 лв. и на основание чл. 39 ЗДДФЛ следва да се облага по общия ред. Достигайки до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, правилно и обосновано решение, при правилно приложение наматериалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника, независимо от резултата по спора, също не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,