Определение № 2740 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2180/2024 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Т., срещу „Лено“ АД с предявен иск по чл. 47 от ЗМТА за отмяна на решение по арб. дело №118/2023г. на АС при Асоциация Български арбитражен съд. С молба от 04.10.2024г., произнасянето по която е разпоредено на съдебния състав, ищцата е поискала освобождаване от държавна такса по делото. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние, съгласно която ищцата притежава Ѕ ид. част от имот в [населено място], представляващ апартамент в къща, с твърдения за предстоящо събаряне, притежава л.а. Пежо, произведен през 2008г., живее в едно домакинство с дъщеря си, родена 2004г. и работи на четири часа със заплата – 470 лв. Представила е документи във връзка със собствеността на имота – нотариален акт, удостоверение за наследници, копие от трудов договор, договор за наем. При справка по публичния ТР съдът констатира, че лицето Т. Т. е била регистрирана като ЕТ „Арт Студио-Т. Т.“, но заличена по заявление през август 2023г., т.е. към момента не осъществява търговска дейност. ВКС, като прецени молбата и приложените доказателства, намира следното: При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса или разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на сумата. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата сума и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати определената такса/сума за разноски. Настоящият съдебен състав като отчита данните за получавани месечни доходи от молителката, намира, че същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по производството в пълен размер, тъй като съобразно цената на исковете по оспорваното арбитражно решение, тя възлиза на 2 230,80 лв. / при приспадане на внесените 30 лв./. Същевременно молителката, макар и да работи за ниско възнаграждение на 4 часа, не се установява да страда от здравословно заболяване или др., което да й пречи да реализира доходи. Притежава и недвижимо имущество. Няма непълнолетни деца, които да са на нейна издръжка, тъй като дъщерята, с която е посочила, че живее, е пълнолетна и няма пречка сама да осигурява средства за издръжката си, или поне от ангажираните доказателства не се установява такава. Предвид горното съдът счита, че молбата е частично основателна и молителката следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса за разликата над 500 лв. до пълния дължим размер от 2 230,80 лв., или да бъде освободена от внасянето на 1730,80 лв. като държавна такса, а да довнесе само част от дължимата сума в размер на 500 лв. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.