Определение № 8786 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от О. Х. О. от [населено място], обл. Търговище, чрез адв. С. Йосифов срещу Определение № 1672 от 11.08.2026 г. по адм. дело № 351/2026 г. на Административен съд – Търговище, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2051368/26.07.2026 г., издадена от командир на отделение към Районно управление (РУ) – Шумен към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Шумен, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване – за срок от три месеца. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд формално е отхвърлил доводите за настъпващи вреди с мотива, че обстоятелствата (живот и работа в Белгия) са съществували и преди издаването на заповедта. Излага съображения, че съдът не е извършил реален баланс на интересите, а бланкетно е приел, че общественият интерес за безопасност на движението надделява, с което е нарушил принципът на съразмерност на чл. 6 АПК. Твърди, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като бланкетно е възпроизвел правната норма на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, без да посочи конкретни факти и обстоятелства, от които се установява именно такова поведение. Заявява, че съдът не е обсъдил по същество нито един от представените конкретни доводи и доказателства за вредите, както и липсват конкретни обективни данни, които да установяват извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Търговище е отхвърлил искането на О. Х. О. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2051368/26.07.2026 г. на командир на отделение към РУ – Шумен към ОДМВР - Шумен, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване – за срок от три месеца. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Приел е, че изложените доводи за спиране на изпълнението са свързани с естествените последици от определянето на мярката и нейната преустановителна цел. Счел е, че в случая се твърдят само обстоятелства, които са били налице при издаването на заповедта. Според съда твърденията на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Посочва още, че доводите относно незаконосъобразността на оспорената заповед за неотносими към производството по спиране, тъй като законосъобразността на акта ще бъде преценена при решаването на спора по същество. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да осъществява трудова дейност, да продължи обучението си и да изпълнява семейните си задължения, правилно е приет за неоснователен. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес. Твърденията на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани със законосъобразността на оспорваната заповед и са неотносими към предмета на настоящото производство. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,