Решение № 12146 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2020 г.

Решение № 12146 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Опан, обл. Стара Загора, чрез адв. С. Пенкова, срещу Решение № 341/3.10.2019 г., постановено по адм. дело № 106/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което по жалба на "Рейсър Ауто" ЕООД е отменен чл. 54, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Опан в частта относно въведеното изискване за притежаване на разрешително по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците /ЗУ0/ и са присъдени разноски в полза на "Рейсър Ауто" ЕООД в размер на 650 лева. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – "Рейсър Ауто" ЕООД, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение/имайки предвид и Решение № 78/2.03.2020 г. за поправка на ЯФГ/, Административен съд – Стара Загора, в производство по чл. 185 и сл. АПК, е отменил чл. 54, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Опан в частта относно въведеното изискване /ограничение/ за притежаване на разрешително по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране и транспортиране на УИМПС, приета с Решение № 64 по Протокол № 6 от 30.03.2016 г. на ОбС – Опан (Наредбата). Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма, първоинстанционният съд е направил извод, че с посочения чл. 54, ал. 1 в обжалваната част на разпоредбата, в противоречие със ЗУО, Общински съвет- Опан е въвел изискване за притежаване на разрешително по Закона за управление на отпадъците, каквото по специалния закон не се предвижда: дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС и по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от МПС подлежат на регистрация. Според съда, допуснатото противоречие с нормативен акт от по-висока степен обуславя незаконосъобразност, поради което е отменил разпоредбата в тази й част. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че разпоредбата на чл. 54, ал. 1 в обжалваната й част от наредбата е незаконосъобразна, приета в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е въведено правомощие на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Не се спори по делото, че процесният текст от наредбата е приет с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това следва да се приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната форма. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на Глава пета, раздел I, чл. 67 и сл., или комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. С разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУО се въвеждат хипотези, при които не се изисква разрешение, между които е това по т. 2, а именно: за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от ДР на закона. В настоящия случай се оспорва частта от разпоредба на наредбата, която изисква притежание на съответно разрешително за дейностите извън тези по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, а именно: събирането и транспортирането на отпадъци. Така с оспорената разпоредба е въведено изискване в противоречие със ЗУО за притежаване на разрешително за дейности, които съгласно закона следва да подлежат само на регистрация. В частта на предвиденото в чл. 54, ал. 1 от Наредбата относно дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства и по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от МПС изискване за притежание на разрешително, същата е лишена от правно основание, което прави процесната разпоредба в тази й част незаконосъобразна, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен и води до нейната отмяна. Констатираното нарушение е достатъчно основание за отмяна на процесния текст на наредбата, както това правилно е съобразено от първоинстанционния съд. В касационната жалба не се навеждат доводи по съществото на спора, не се посочват конкретни пороци на обжалваното съдебно решение, а единствено се твърди, че първоинстанционната жалба е недопустима поради липса на правен интерес и отново се твърди нередовност на жалбата във връзка с погрешното първоначално посочване на чл. 59, ал. 1 от наредбата, вместо чл. 54, ал. 1 от същата. Така наведените доводи са неоснователни, обсъдени са от съда и не водят до различни изводи от установените вече. Ето защо и доколкото правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези, направени от състава на Административен съд – Стара Загора, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение