Определение № 3179 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. М. срещу определение № 920/26.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 224/2025 г. на ВКС, II г.о., с което e върната като процесуално недопустима подадената от нея частна жалба срещу определение № 405/30.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 224/2025 г. на ВКС, II г.о. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му с довод, че съдебният състав, чието определение се обжалва, няма право да извършва преценка относно допустимостта на жалбата, а при администрирането й следва да проверява само редовността на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна се установява следното: С определение № 1495/06.06.2023 г. по гр. д. № 4022/2022 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 73/23.05.2022 г. по гр. дело № 678/2021г. на АС – Пловдив. Против така постановеното определение е подадена частна жалба от В. М., която е оставена без разглеждане с определение № 2803/03.10.2023 г. по ч. гр. д. 3841/2023 г. на ВКС, I г. о. с мотив, че жалбата е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Това определение е потвърдено с определение № 3982/08.12.2023 г. по ч. гр. д. 4895/2023 г. на ВКС, I г. о. В. М. е подала частна жалба срещу това определение. С определение № 3123/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1234/2024 г., ВКС, II г. о. частната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, като е прието, че с обжалваното определение инстанционният контрол е изчерпан. Така постановеното определение е потвърдено с определение № 405/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 224/2025 г. на ВКС, II г. о., против което е подадена частна жалба от В. М.. С определение № 920/26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 224/2025 г. на ВКС, II г. о., подадената от М. частна жалба срещу определение № 405/30.01.2025 г. е върната като процесуално недопустима, тъй като същото не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК. Настоящото производство е образувано по частна жалба на В. М. срещу определение № 920/26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 224/2025 г. на ВКС, II г. о. Обжалваното определение е правилно. По отношение на частните жалби, подадени срещу преграждащи определения на тричленни състави на ВКС, се прилагат правилата за обжалване на определения на въззивния съд. Тричленният състав, който е постановил обжалваното определение, проверява редовността на частната жалба, съобразно препращащата норма на чл. 275, ал. 2 ГПК, а също и допустимостта на жалбата, по аргумент от чл. 286 ГПК. В случай че атакуваното определение не подлежи на обжалване, частната жалба се явява процесуално недопустима и този състав има правомощието да я върне, като това ново преграждащо определение подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. Постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 405/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 224/2025 г. на ВКС, II г. о., с което е потвърдено определение № 3123/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1234/2024 г., ВКС, II г. о. не подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ГПК. Следователно частната жалба срещу това определение е процесуално недопустима. Затова предходният тричленен състав на ВКС правилно е върнал частна жалба, насочена срещу неподлежащото на обжалване определение на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение