Определение № 209 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 898/2012 г.

Постъпила е молба от Н. Г. М. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело решение в частта му за разноските с искане да бъдат намалени поради прекомерност присъдените разноски за адвокатски възнаграждения както в размер на 1200лв., присъдени в полза на Л. Д. К. и Г. Д. К.,така и в размер на 800лв.,присъдени в полза на М. Г. К. и К. Г. К.. Молителят поддържа, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер,посочен в чл.9,ал.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна не изразява становище по така направеното искане. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №133/22.05.2013г.,постановено по настоящето дело, е оставена без уважение подадената от Н. Г. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение №547-А/02.09.2010г. по в.гр.д.№1085/2008г. на Окръжен съд-Благоевград и Н. Г. М. е осъден да заплати на Л. Д. К. и Г. Д. К. сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски и на М. Г. К. и К. Г. К. сумата 800лв. на основание чл.78,ал.3 ГПК. Искането за присъждане на направените по делото разноски по делото е направено своевременно от представителите на ответниците по молбата. Неоснователен е доводът на молителя,че присъдените суми следва да бъдат намалени до минималния размер,посочен в чл.9,ал.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На първо място следва да се отбележи,че тази разпоредба установява минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за отмяна, докато подобно действие от пълномощниците на ответниците не е било извършвано-Л. Д. К.,Г. Д. К., М. Г. К. и К. Г. К. са ответници по молба за отмяна,а не молители. Упълномощените от тях адвокати съответно са изготвяли не молби за отмяна,а отговори по подадената от Н. Г. М. молба. Освен това преценката за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение,чието присъждане страната претендира по реда на чл.78 ГПК, следва да се основава на правния интерес,който направилата разноските страна има по конкретното дело,както и на сложността и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия-адвокатското възнаграждение следва да съответства на положените усилия, както и на оценката на защитаваното имуществено благо. Минималния размер на адвокатското възнаграждение не е предвиден с цел в полза на страната да бъде присъдена тази минимална сума. В настоящия случай упълномощеният от Л. Д. К. и Г. Д. К. адвокат е изготвил отговор на молбата за отмяна,както и писмени бележки,представени в съдебно заседание, осъществил е и процесуално представителство на доверителите си в открито съдебно заседание. Упълномощеният от М. Г. К. и К. Г. К. адвокат е изготвил отговор на молбата за отмяна и е осъществил процесуално представителство на доверителите си в открито съдебно заседание. Договореното и платено адвокатско възнаграждение съответства на цената на защитаваното право, посочена в исковата молба /1/4 от 25643лв./ и на сложността на извършеното - към подадената от Н. Г. М. молба за отмяна са приложени 7 броя писмени доказателства,които пълномощниците на ответниците по молбата са проучили и обсъдили. Поради тези съображения следва да се приеме ,че заплатеното от Л. Д. К.,Г. Д. К.,М. Г. К. и К. Г. К. адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК и присъдените в тяхна полза разноски не следва да бъдат намалявани. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение