Определение № 60160 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2733/31.03.2021 г. на Т. И. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 524 от 30.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 342/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170 от 15.03.2017г. по гр. д. № 483/2016 г. на Районен съд – Пещера. С последното е отхвърлен предявеният от молителя срещу Г. Г. Т. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 6200, 98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинено вследствие на противоправно бездействие на ответницата наводнение в имота на ищеца. С определение № 786 от 15.12.2020г. по гр.д.№ 1780/2020г. на ВКС, IV г.о., касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато. Молителят релевира като основания за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК като се позовава на наличие на нови писмени доказателства и на неистинност на свидетелски показания. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от Г. Г. Т., в който се излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Претендират се разноски. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, състав на II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение се основава на твърдение за наличие на новооткрити документи, които според молителя са от значение за изхода на спора, а именно независима съдебно-техническа експертиза, постановления за прекратяване и за отказ за образуване на досъдебни производства, както и протокол от проведено съдебно заседание от 19.01.2017 г. по гр. д. № 483/2016 г. на Пещерския районен съд, медицинска документация и издадени от съда изпълнителни листове. Представената с молбата за отмяна независима експертиза по своята същност не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, вр. с чл.178 и сл. ГПК. Освен това с исковата молба е била представена техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице – инж. М. Б. от 20.02.2016 г., съдържаща идентични констатации. Останалите приложени към молбата за отмяна писмени доказателства се намират в кориците на делото, поради което същите са били известни на страната още по време на инстанционното производство. Производството по делото е приключило с постановяване на определение № 786 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 1780/2020 г. по описа на IV г.о. на ВКС, с което решение № 524 от 30.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 342/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване. Доколкото в настоящия случай твърдените от молителя нови доказателства са представени по делото преди постановяване на крайния съдебен акт, тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е започнал да тече от датата, когато той е постановен. В настоящия случай това е определението на ВКС по чл. 288 ГПК от 15.12.2020 г., от когато е започнал да тече срокът, а молбата за отмяна е подадена на 31.03.2021 г. - след неговото изтичане. Съгласно задължителните указания на т. 9 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК / за съответното основание по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Относно соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК същият не се позовава на наличието на визираните в тази разпоредба обстоятелства, а именно на установена по надлежния ред /т.е. с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/ неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на посоченото тълкувателно решение. Останалите доводи на молителя, съдържащи се в молбата за отмяна – анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал и приемане на фактическа обстановка, различна от твърдяната от страна на молителя, по същество представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Относно определението на ВКС по чл.288 ГПК в допълнение следва да се отбележи, че то не подлежи на отмяна, тъй като не разрешава материалноправен спор и не поражда сила на пресъдено нещо относно материалното право. С оглед изложеното подадената молба на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата Г. Г. Т. сторените от нея в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 570 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,