Определение № 3083 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба с характер на частна жалба, подадена от И. Георгиева, чрез упълномощен адвокат П. Радомирски, против определение № 396 от 11.01.2024 г., постановено от Административен съд – София град, второ отделение, 27 състав, по адм. д. № 7781/2023 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на оспорването, като счита, че всички задължителни белези на индивидуалния административен акт се съдържат в уведомителното писмо, издадено с цел изгонване на И. Георгиева от обитаваното жилище. Според жалбоподателя първоинстанционният съд напълно е пренебрегнал доводите и обосновката, приложена по делото в изпълнение на указанията му, включително въпроса относно правото на закупуване на имота – държавна собственост, документацията по който се съдържа в гр. дело № 37081/2023 г., 36 състав, ГО, Софийски районен съд. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Административен съд – София град /АССГ/ с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на И. Георгиева за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 396 от 11.01.2024 г. е оставена без разглеждане жалбата, подадена от И. Георгиева, чрез адвокат П. Радомирски и е прекратено образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм.д. № 7781/2023 г. на АССГ, второ отделение, 27 състав. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 6 АПК, защото въпреки дадените указания с разпореждане от 20.11.2023 г., с депозираната на 28.11.2023 г. молба нередовностите на са били отстранени. Според съда не бил посочен конкретен административен акт, срещу който жалбата е насочена, а единствено е заявено, че се обжалва индивидуалния административен акт, представляващ съвкупността от изрични волеизявления, действия и бездействия, ведно с писмо изх. № УРИ № 212100-13843, което уточнение не съответства на изискването на чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК за ясно и конкретно индивидуализиране на акта, а оттам и определяне на предмета на делото. Първостепенният съд е приел още, че не са изложени и конкретни твърдения в какво се състои незаконосъобразността на акта. На следващо място, според съда, дори да се приеме, че след уточнението предмет на жалбата е адресираното до жалбоподателката писмо на министъра на вътрешните работи от 09.08.2023 г., издадено след депозиране на жалбата и приложено с молбата от 28.11.2023 г., то същото не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, предвид разпоредбите на чл. 24 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 238 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, които обосновават уведомителния му характер. Решаващите мотиви на АССГ са, че писмото е предпоставка за провеждане на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС, но не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че след като с разпореждане от 20.11.2023 г. на жалбоподателката са били дадени указания по реда на чл. 158, ал. 1 АПК, включително да посочи обжалвания административен акт като го индивидуализира с дата и орган, който го е издал, да укаже в какво се състои незаконосъобразността му и да заяви допустимо искане до съда по повод обжалвания акт, тези указания не са били изпълнени с молбата от 28.11.2023 г. Това обосновава категоричния извод, че страната не е проявила необходимата процесуална активност за отстраняване на констатираните нередовности по жалбата, независимо че е представила писмо с изх. № УРИ № 212100-13843 от 09.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи и се е позовала на него. От съществено значение е обстоятелството, че първоинстанционната жалба е предявена на дата 21.07.2023 г. и по нея е образувано съдебното производство по адм. д. № 7781/2023г. по описа на АССГ, поради което същата не може да се разглежда като насочена срещу цитираното и приложено по делото уведомително писмо, издадено на 09.08.2023г., защото в този случай тя ще бъде преждевременно подадена до съда. Поради това с посочването на визираното писмото не могат да бъдат санирани констатираните от съда нарушения на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 6 АПК. Тези обстоятелства са пречка за извършване на следващите процесуални действия от инстанцията по същество и представляват самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че всички задължителни белези на индивидуалния административен акт се съдържат в уведомителното писмо изх. № УРИ № 212100-13843 от 09.08.2023 г. Обоснован е изводът на съда, че процесното писмо представлява предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД, дадено на основание чл. 24 ЗДС. По делото е безспорно установено, че И. Георгиева, в качеството ѝ на служител на МВР, е била настанена в недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на МВР, с настанителна заповед № 1в-291/06.04.2001 г. на министъра на вътрешните работи, като впоследствие са били сключвани договори за наем, последният с № УРИ 5785р-16198/14.06.2021 г. за срок от три години. Трудовото правоотношение на жалбоподателката е било прекратено със заповед № УРИ 57853-27.04.2023 г. на директора на ДУССД – МВР, а като последица от това същата е била уведомена с писмо изх. № УРИ № 212100-13843 от 09.08.2023 г., че считано от 23.05.2023 г. договорът за наем на предоставеното ведомствено жилище е прекратен на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС и чл. 27, ал. 1, т. 2 от сключения договор. С писмото И. Георгиева е била поканена, с изтичането на 1 /един/ месец от получаване на предизвестието, да предаде жилището на наемодателя и да заплати консумативните разходи във връзка с ползването му, като предостави съответните документи за закриване на партидите на ползваните комунални услуги. Предвид фактическите установявания по делото се явява обоснован извода на съда, че уведомителното писмо не представлява годен за оспорване административен акт, тъй като не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение ими за изземване на имота, а с него само е даден срок за освобождаване на ведомственото жилище и заплащане на консумативните разходи по него. Първостепенният съд е съобразил константната практика на Върховния административен съд, че процесното писмо има само уведомителен характер, представлява предпоставка за провеждане на производството по издаване на последващ акт по чл. 21 АПК, който е заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Едва след евентуалното издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС жалбоподателят ще разполага с процесуалната възможност да я оспори по надлежния ред. Противно на твърденията на частния жалбоподател, съдът е изследвал всички значими за производството факти и обстоятелства. Въпросите относно правото на закупуване на имота – частна държавна собственост, свързани според жалбоподателя с обезщетения по отчужден имот на И. Георгиева, са извън предмета на настоящия правен спор и следва да бъдат обсъждани в друго производство, при съобразяване на произнасянето на Софийски районен съд по гр. дело № 37081/2023 г. С оглед на всичко изложено, първостепенният съд законосъобразно е преценил, че липсва годен за оспорване адм. акт, което представлява процесуална пречка по чл. 159, т. 1 АПК за образуване на съдебно производство и правилно е оставил без разглеждане подадената от И. Георгиева жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, представляващи отменителни основания. Страните не претендират разноски по делото. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,