Определение № 89 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 69880/20.12.2021 г. от Д. Д. П. и Е. С. П. за изменение на постановеното по делото решение № 60206 от 17.12.2021 г. в частта му за разноските. Твърди се, че представляващият ги адвокат е регистриран по ЗДДС, поради което минималното възнаграждение за производството им се дължи с ДДС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата Р. Н. Д., в който поддържа, че искането на молителя е неоснователно, с него се целяло да се увеличи размерът на присъденото възнаграждение, възразява и, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното в настоящото производство решение № 60206 от 17.12.2021 г. е оставена без уважение молбата на Р. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 17.11.2020 г. по гр. д. № 2323/2020 г. на Бургаски окръжен съд и молителката е осъдена да заплати на Д. Д. П. и Е. С. П. сумата 600 лв. - разноски по делото. Молбата за изменение на постановеното решение по чл. 307, ал. 2 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разглеждана по същество молбата е основателна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за разноските. Молителите са депозирали писмен отговор на молбата за отмяна, към който е приложен договор за правна зашита и съдействие, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение от 960 лв. с ДДС е заплатено в брой. С молба от 23.09.2021 г. са направили повторно искане за присъждане на разноски, съобразно инкорпорирания списък по чл. 80 ГПК. При присъждане на разноските настоящият състав е уважил релевираното от Р. Н. Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е намалил, като е приел, че на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за двамата в общ размер на 600 лв. – за изготвяне на писмен отговор без явяване в съдебно заседание, съгласно чл. 9, ал. 4, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид правната и фактическа сложност на производството по отмяна. Възраженията на Р. Н. Д. по молбата за изменение са неоснователни. Съгласно установената практика, когато процесуалният представител /адвокат/ на страната е регистрирано по ЗДДС лице, при присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение, съдът следва да присъди това възнаграждение с дължимия данък добавена стойност, включително при намаляване поради прекомерност /определение № 178/02.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3294/2018 г., I г. о. и цитираните в него/. При начисляване на ДДС адвокатското възнаграждение възлиза на 720 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че освен присъдените с решението по чл. 307, ал. 2 ГПК 600 лв. в полза на ответниците по молбата за отмяна следва да бъде присъдена допълнително сумата от още 120 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение