Определение № 5211 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 254, ал. 2, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Х., гражданин на Турция, чрез процесуалния му представител адвокат Т. Илиев, срещу разпореждане № 11681/04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3372/2025 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 44-ти състав. Релевирани са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежно лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С оспореното разпореждане е отхвърлено искането на частния жалбоподател, предявено на основание чл. 250, ал. 1 АПК, за прекратяване на незаконосъобразни действия на председателя на ДАБ, състоящи се във фактическото задържане на чужденеца в [заличен текст] /Помещение от затворен тип-[заличен текст]/. За да постанови този правен резултат, обосновано първоинстанционният съд приема, че задържането на чужденеца в център от затворен тип е осъществено на основание решение № РПЗТ-11/26.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ, с което при условията на чл. 45б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, турският гражданин е настанен в помещение от затворен тип, включително до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила, за което към датата на постановяване на атакуваното разпореждане, а и към настоящия момент, няма данни да е приключило. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. С оглед приобщените по делото доказателства, в това число решение № РПЗТ-11/26.02.2025 г. на председателя на ДАБ и решение № УП-OК3/17.03.2025 г. на интервюиращия орган на ДАБ за отказ от предоставяне на международна закрила на турския гражданин, във връзка с оспорването на които пред различни състави на Административен съд-София град са образувани неприключили с окончателен съдебен акт /по данни от направената от настоящия състав, служебна справка/, адм. дела №№ 2790/2025 г. и 3594/2025 г. /второто - насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2025 г./, правилен е изведеният от първата инстанция извод, по аргумент от чл. 45б, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 45в, ал. 5, вр. чл. 45г, ал. 1 ЗУБ, че за принудителното настаняване на чужденеца в помещение от затворен тип е налице годно правно основание, предвид издадения от председателя на ДАБ, подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл. 45в, ал. 5 ЗУБ, индивидуален административен акт, по силата на който лицето е настанено в център от затворен тип до окончателното приключване на производството по предоставяне на международна закрила, което приключване не е настъпило, с оглед висящността на адм. дело № 3594/2025 г. по описа на АССГ. По тези съображения и мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ във връзка с чл. 236, вр. чл. 254, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,