Решение № 7679 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на "Филикон - 97" АД, притежаващо ЕИК 115202749, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. "Коматевско шосе", №35, депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 37537/13.11.2025 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 65 състав, постановено по адм. д. № 9381 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е: 1. Отхвърлен иска на дружеството срещу Комисията за енергийно и водно регулиране - гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 377 385,69 лева от нарушаване правото на Европейския съюз - чл.4, параграф 4 и чл.6, параграф 1 и 2 на Директива 2018/2001, както и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания - като в периода от 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. не е издала акт по чл.31б, ал.2 от Закона за енергетиката, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. Отхвърлен иска на "Филикон - 97" АД срещу КЕВР - гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 377 385,69 лева, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, в следствие на незаконосъобразно бездействие на комисията - неиздаване на дължим акт по чл.31б, ал.2 ЗЕ в периода от 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 3. Осъжда "Филикон - 97" АД да заплати на Административен съд София - Град разноски по производството в размер на 2816 лева; 4. Осъжда "Филикон - 97" АД да заплати на КЕВР - гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 26 400 лева.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Предявен е главен иск за изплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 377 385,69 лева, претърпени в следствие нарушение от КЕВР на правото на ЕС и нарушение принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания при упражняване правомощията на държавата, предоставени й от Директива 2018/2001, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.256, ал.1 АПК - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснатни ползи, в размер на 377 385,69 лева, претърпени в следствие на незаконосъобразно бездействие на КЕВР по издаване на дължим акт по чл.31б, ал.2 ЗЕ, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът счита, че решението в частта, отхвърляща главния иск е немотивирано. Към 01.01.2024 г., т.е. шест месеца след началото на регулаторния период, за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение, при наличие на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, да издаде решение, с което да регулира средната прогнозна пазарна цена и по този начин премиите, които производителите получават по схемата за подпомагане. Налице са били и фактическите основания за издаване на решение от КЕВР за изменение на средната прогнозна пазарна цена за регулаторния период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 година. Касаторът се позовава на заключението по СИЕ, твърдейки че всяко изменение над 15% от определената средна прогнозна пазарна цена се смята за съществено, съгласно параграф1, т.16а ДР на Наредба №1. Съдът трябвало да провери дали, след като държавата е въвела схема с обвързана компетентност и обективен критерий/условие, бездействието на КЕВР нарушава изискванията на чл.4 и чл.6 за предвидимост и стабилност и представлява достатъчно съществено нарушение. Първоинстанционнит съд не съобразил постоянната практика на СЕС, съгласно която такова нарушение предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Нарушението ще бъде достатъчно съществено, ако основният фактор, свързан със свобода и преценка, тежко е нарушил пределите на предоставената му дискреция. Касаторът счита в процесния казус, че при действието на чл.31б, ал.2 ЗЕ след 12.10.2023 г. КЕВР не е разполагала със свобода на преценка.

"Филикон - 97" АД обжалва като неправилно и съдебното решение и в частта, отхвърляща евентуалния иск. Това е така, защото неиздаденият от КЕВР акт по чл.31б, ал.2 ЗЕ, е дължим по силата на закона в случай, че са налице фактическите предпоставки за това. Задължението може да се оспори безсрочно. Допустимо е според касатора незаконосъобразността на бездействието по неиздаване на акт по чл.31б, ал.2 ЗЕ, да бъде установена като преюдициален въпрос в производството по евентуалното разглеждане на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Защитата по чл.256, ал.1 АПК обхваща и случаите, в които задължението на органа се изпълнява с правни действия. Доводите на дружеството са доразвити в писмени бележки.

Ответникът по касация - КЕВР - гр. София я е оспорил с аргументи, съдържащи се в писмен отговор. Твърди, че липсва противоправно бездействие по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, защото решението по чл.31б, ал.2 ЗЕ е властнически административен акт със значим външен ефект, касае се за регулаторна преценка, а не до нормативно фиксирано фактическо действие. Според ответника релевантен би бил въпроса дали законът е вменил безусловно и еднозначно дължимо поведение, чието неизпълнение да поражда противоправност, като според представителят на КЕВР по делото не е доказано такова безусловно задължение. След изменението на закона актът по чл.31б, ал.2 ЗЕ остава властнически административен по характера си, постановяван в рамките на специален ценови процес, а не изпълнение на предварително изчислена и безспорна формула. Въз основа на него се обосновава извод, че и след законодателната промяна, не може да се приеме, че всяко твърдяно отклонение над 15% автоматично поражда отговорност по ЗОДОВ, при липса на незабавно изменение. Ответникът сочи в отговора си, че не е доказан пълния фактически състав по чл.31б, ал.2 ЗЕ за претендирания от ищеца период. Разпоредбата е в сила от 13.10.2023 г. и не може механично да се използват данни, пресъждаващи с обратна сила вече изтекъл период или последващо натрупване, недостъпно на евентуалното самосезиране. Не била доказана също така пряката и непосредствена причинна връзка, нито сигурния размер на вредите. Допълва, че експертизата може да очертае евентуалната стойност на спорна хипотеза, но не и да докаже сигурна, пряка и настъпила вреда. Комисията за енергийно и водно регулиране се аргументира, че разпоредбите на чл.4, пар.3 и чл.6, пар.1 - 2 от Директива (EC) 2018/2001 не предоставят конкретно, безусловно и достатъчно определено субективно право на ищеца. Член 6, пар.1 и 2 от директивата не учредява директно притезателно право на конкретен производител да иска изменение на подпомагането в определен момент и по определена методика. .В писмения отговор се отбелязва, че директивата е транспонирана, поради което спорът е по националното приложение. По отношение на иска по чл.2в ЗОДОВ се обосновава липсата на пряка причинна връзка. Ответникът по касация моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски.

Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

По делото е установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът притежава обект за производство на ел. енергия - Фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 3000 КВтч (ФЕЦ Еко Бистрен), като подобект 1 е с мощност от 2000 КВтч и се намира в землището на село Бистрен, община Средец, област Бургас, местност Горната каба, УПИ II - 22070, кв.22, а подобект 2 е с мощност 1000 КВтч и се намира в землището на село Бистрец, община Средец, местността Горна каба, УПИ I - 22036, кв.22. ФЕЦ Еко Бистрец е присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД по силата на договор за присъединяване от 30.04.2010 година. ФЕЦ Еко Бистрец е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК - 07 - Б - 127/29.05.2012 година, издадено от началника на РО ИСК Бургас и с Разрешение за ползване № ДК - 07 - Б - 128/29.05.2012 г., издадено от началника на РО "НСК" Бургас. ФЕЦ Еко Бистрец е собственост на "Филикон - 97" АД, считано от 27.01.2014 година. На 12.06.2012 г. "Еко Бистрец" ООД, собственик към този момент на ФЕЦ Еко Бистрец, е сключило договор с ЕВН за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, а след апортирането на ФЕЦа в капитала на "Филикон - 97" АД, на 29.01.2014 г. е сключено тристранно споразумение, в което "Филикон - 97" АД замества "Еко Бистрец" ООД като страна по договора за изкупуване. Съгласно предвиденото в чл.1, ал.1 от договора, ЕВН е било далъжено да изкупува по преференциални цени електрическата енергия, произведена от притежаваната от ищеца ФЕЦ Еко Бистрец. Преференциалната цена е била 485,60 лева. През 2015 г. със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр.56 от 24.07.2015 г., са приети промени в ЗЕВИ, по - конкретно, съобразно текста на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, произведената от възобновяеми източници електрическа енергия, се изкупува от обществения доставчик по преференциална цена до размер на нетното специфично производство. Въведено е понятието "нетно специфично производство за целите на определяне на преференциални цени, а именно средногодишно производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени, след приспадане на собственическите нужди - пар.1, т.29 ДР на ЗВЕИ". В т.2.15 от Решение № СП - 01/31.07.2015 г. на КЕВР е предвидено, че нетното специфично производство на електрическа енергия за преференциална цена в размер на 485,60 лева, е в размер на 1 188 кW. След влизане в сила на пар.68 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, "Филикон - 97" АД е сключило с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" Договор № ВЕИ - 425/30.08.2019 г. за компенсиране с премии, в сила от 01.01.2019 година и със срок до 10.05.2032 година. Размерът на премията по договора се определя от КЕВР по реда на пар.34, ал.2 ЗИД на ЗЕ ежегодно в срок до 30. юни, като разликата между определената преференциална цена 485,60 лева и определената за този период прогнозна пазарна цена за ел. енергия. Определеното нетно специфично производство на ФЕЦ Еко Бистрец е в размер на 1 188 кВтч, за инсталирана мощност от 3000 kW се равнява на 3 564 МВтч.. По силата на предвиденото в чл.21, ал.1, т.86 ЗЕ, ежегодно в срок до 30 юни КЕВР определя премии за ел. енергия, от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. В пар.68, ал.3 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр.9 от 2021 г. и в чл.22а НРЦЕЕ е записано, че премиите се изчисляват като разлика между определената преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. В Д.В., бр. 86 от 2023 г. е обнародвано изменение, считано от 13.10.2023 г. на чл.31б, ал.2 ЗЕ, както следва: "Комисията изменя определените премии, но не по - често от веднъж на 6 месеца, при условия че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозна такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия". По смисъла на пар.1, т.16 ДР на Наредба №1 от 14. март 2017 г. за регулиране на цените на ел. енергия, съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозна такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. С Решение № Ц - 13/30.06.2024 г. КЕВР е определила премии за производителите като разлика между приложимата преференциална цена 485,60 лева/МВтч и прогнозната пазарна цена за съответната група 250,27 лв/МВтч, изчислена на база определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за базов товар за предстоящия регулаторен период в размер на 256,37 лв./МВтч и коефициента за групата 0,97619. относимата към ищеца определена премия е в размер на 235,33 лева/МВтч, считано от 01.07.2023 година. През исковия период липсва изменение на премията в размер на 235,33 лв/МВтч.. По делото са приложени фактури за продажби, издадени от "Филикон - 97" АД, ведно с ежемесечни протоколи по заявления към договор за компенсиране. Съдът е изслушал заключение по СИЕ, констатирала че за централата на ищеца е приложимо нетно специфично производство 1 188 кВТч.. Общото произведено количество ел. енергия за 2023 г. от ФЕЦ Еко Бистрец е 3 519,402 МВтч.. За всички произведени количества се дължат премии от ФСЕС. Вещото лице е изследвало данните по фактурите, след което е изчислило, че приходите от продажби на ел. енергия през периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. са 459 0811,11 лева. Приходите от премии от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 година са 786 273,30 лева, като премиите са изплатени за всички количества. Вещото лице е изчислило разликата между реалните приходи на "Филикон - 97" АД за ФЕЦ Еко Бистрец от свободния пазар и от премия, и приходите, които ищецът би получил при преференциална цена, определена за ФЕЦ Еко Бистрец. Пресметнато е отклонението на определената прогнозна пазарна цена за базов товар за регулаторния/ценови период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 година съгласно Решение № Ц - 13/30.06.2023 г. на КЕВР. Определен е размера на премията, която е трябвало да бъде изчислена за група "производители на ел. енергия, произведена от слънчева енергия" за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 година, като разликата е 304,55 лв/МВтч.. Според вещото лице, разликата между реализираните приходи от продажби и от получени премии за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г. и приходите, които би получил от продажби и при коригирана премия, е на обща стойност 109 015,55 лева. Изслушано е заключение по допълнителна СИЕ, изготвено въз основа на данни за фючърсите от ЕЕБ към месец ноември 2023 година. С второто допълнително заключение експертът е изчислил прогнозна пазарна цена за базов товар на ел. енергия за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 година. Заключенията са приети без оспорване.

Административният съд е преценил исковете като допустими и неоснователни. Цитирал е нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, регламентираща, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС. Съгласно текста на чл.203, ал.1 и ал.2 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Административният съд, обсъждайки доказателствата по делото, не е установил неправомерно поведение и достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Съдът се е мотивирал с обусловеността на отговорността на държавата и общините по чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ от кумулативното наличие на всички елементи от състава на отговорността. Направил е извод, че при липса на първата предпоставка искът е неоснователен. Разглеждайки иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ административният съд е цитирал нормата на чл.4 ЗОДОВ, че отговорността на държавата и общините по чл.1, ал.1 ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените реди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при ило по повод изпълнение на административна дейност. Предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение формира следните мотиви, касателно обосноваността и материалната законосъобразност на съдебния акт във връзка с предявените искове:

1. Правилно е отхвърлен искът по чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДВ, предявен като главен. Материалноправните предпоставки за възникване на отговорността по чл.2в ЗОДОВ са обективират от СЕС в негови решения, като проявени в условията на кумулативност: Предмет на нарушена правната норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; Нарушението на нормата да е достатъчно съществено; Да съществува пряка причинно - следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (вж. Решения на СЕС по дела С - 429/09, С - 568/08 и С - 420/11). Преценката за наличността им е е предоставена на националните юрисдикции, съгласно насоките, дадени от СЕС (ака Решение на СЕС по дело С - 446/04). Нарушението на правото на СЕС трябва да бъде достатъчно съществено, т.е. да е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в конкретната област. Тежестта на доказване пада върху ищеца във връзка с установяване основанията и размера на вредите. В процесния казус ищецът твърди, че е допуснато нарушение на чл.4, пар.3 и чл.6, пар.1 и пар.2 от Директива (EC) 2018/2001, реализирано чрез способа на бездействие на КЕВР - неиздаване на Решение по чл.31б, ал.2 ЗЕ за изменение на определените с Решение № Ц - 13/30.06.2023 г. премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Административният съд правилно е посочил в решението си, че такова съществено нарушение е налице само когато държавният орган явно и значително е пренебрегнал пределите на предоставената му свобода на преценка. По делото обаче, не е установено КЕВР да е действала в противоречие с ясна, точна и безусловна правна норма от правото на ЕС. Не е доказано очевидното неспазване на произтичащи от него задължения. Обосновано е прието в първоинстанционното решение, че сочените от ищеца разпоредби на Директива (ЕС) 2018/2001, не установяват конкретно и безусловно задължение за националния регулаторен орган при всяко отклонение между прогнозната и реализираната пазарна цена да приеме решение за изменение на определените премии. Преценката за съществуването на предпоставките по чл.31б, ал.2 ЗЕ е предоставена на КЕВР, действаща в съответните й регулаторни правомощия. Следва да се има предвид, че тази преценка включва анализ на множество икономически показатели за развитието на пазара на електрическа енергия. Въз основа съвкупната преценка на горепосочените факти и обстоятелства, административният съд е направил обоснования извод за липсата на една от задължителните предпоставки на отговорността по чл.2в ЗОДОВ, а именно: установяването на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Цитираното неналичие е основание за отхвърляне на предявения главен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Първоинстанционното решение е правилно в тази негова част и трябва да бъде оставено в сила.

2. По отношение предявеният иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ касационната съдебна инстанция съобрази следното: Основателността на тази искова претенция предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: Незаконосъобразно действие или бездействие при осъществяване на административна дейност; Настъпила вреда; Пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Липсата на която и да е от тях има за последица невъзможност за реализиране на отговорност по чл.1, ал.1 ЗОДВ. В тази връзка трябва да бъдат разграничени двата периода, за които се претендира изплащане на обезщетение, както следва:

Относно първият период - от 01.07. до 31.12.2023 г. и в съответствие с разпоредбата на чл.31б, ал.2 ЗЕ (в приложимата й редакция), КЕВР е разполагала с правомощието да измени при необходимост определените премии, но не по - често от веднъж на 6 месеца, при условие, че е възникнало съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар касателно този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Това означава, че законът е предоставил по цитирания начин възможността на регулаторния орган да прецени необходимостта за упражняване на това правомощие, т.е. неиздаването на решение за изменение на премиите през първия период, дори и да са налице предпоставките за това, не може еднозначно да бъде квалифицирано като неизпълнение на нормативно установено задължение, съответно като незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.256 АПК и на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Административният съд е приложл правилно материалния закон за първия разглеждан период, отхвърляйки иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за периода 01.07.2023 г. до 31.12.2023 година.

По отношение на периода от 01.01. до 30.06.2024 г. изводът на касационната съдебна инстанция е различен, т.к. чл.31б, ал.2 ЗЕ, е изменен, обн. в ДВ, бр.86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г., като вместо израза "Комисията има право" е използван израза "Комисията изменя определените премии". Касае се за промяна на нормативния подход, свързана с правомощието на регулаторния орган, чрез която при наличието на законово предвидените предпоставки е поставен въпроса за възникване на задължение за произнасяне чрез съответния административен акт. В практиката на ВАС се е наложило разбирането, че незаконосъобразно е всяко бездействие, представляващо неизвършване на действия в противоречие с предписано от императивна правна норма задължение. Бездействието може да съставлява основание за отговорност, когато е обективирано в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на закона. Приложимостта в практиката на законовите производства, предвидени в ЗОДОВ предоставя възможността за претендиране на вреди, както от незаконосъобразни фактически, така и от правни действия. Последните също могат да са осъществени в пряка връзка или в причинно - следствена последователност с вредоносния резултат, (така Решение № 409/16.01.2025 г. по адм. д. № 6988/2024 г. на ВАС, III о., Решение № 7487/06.07.2026 г. на ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 2874/2026 година). Незаконосъобразното бездействие може да бъде дефинирано като "дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл.21 АПК, органът постановява индивидуален административен акт". Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че бездействието следва да бъде квалифицирано като "противоправно", само в хипотезата когато административният орган е бил длъжен да действа по определен начин, т.е. в условията на "обвързана компетентност". От текста на чл.31б, ал.2 ЗЕ е видно, че при наличие на съществено изменение, ако комисията не е изменила определените премии в предходните 6 месеца, то тя е била длъжна впоследствие да ги измени. Касационната съдебна инстанция счита, чепървоинстанционния съд е трябвало да прецени дали към началото на процесния шестмесечен период - 01.01.2024 г. са съществували всички законови предпоставки по чл.31б, ал.2 ЗЕ, за изменение на премиите, между които и дали е било налице "същественото изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия" по смисъла на пар.1, т.16а ДР на Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране цените на ел. енергията. Първоинстанционният съд следва да обсъди и останалите кумулативни предпоставки, обуславящи евентуалния иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за втория период - 01.01.2024 г. до 30.06.2024 година, ведно със съответната й акцесорна претенция. Събрани са други доказателства, изслушани са заключения по СИЕ, съдържащи констатации касателно размера на прогнозните и реално постигнатите цени на електрическа енергия, процента на отклонението между тях, относно евентуалния размер на премията, която би следвало да бъде определена при проявление на предпоставките по чл.31б, ал.2 ЗЕ. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствени правила препятстват настоящата съдебна инстанция да реализирапроверката си за правилността на формираните за обсъждания период правни изводи, поради което решението следва да бъде отменено в частта, отхвърляща евентуално предявения иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за периода 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със съответните му акцесорни претенции. Делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да обсъди събраните доказателства, доводите на страните, како се произнесе за наличието или не на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Решението на административния съд в останалата обжалвана част трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: Решението на административния съд трябда да бъде отменено в частта за разноските за сумата в размер на 816 лева, представляваща разлика между присъдените разноски за експертиза в размер на 2816 лева и дължимите в размер на 2000 лева, (съразмерно на отхвърлените до тук искови претенции), както и за сумата в размер на 1102 лева за адвокатско възнаграждение, съставляваща разлика между присъдените разноски в размер на 26400 лева и дължимите разноски в размер на 15 385 лева, съразмерно на отхвърлените искови претенции. По отношение на разноските за частта от исковете, в която е върнато делото, съдът следва да се произнесе при новото им разглеждане. За касационното производство в полза на КЕВР се дължат разноски в размер на 210 евро.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение