Определение № 6179 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Рива – К. Филипова“, чрез адв. Жалков като процесуален представител, срещу определение № 362 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 74/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за недопустимост на производството поради липсата на индивидуален административен акт предвид характера на оспореното писмо. Твърди, че за него е налице правен интерес от обжалването му, тъй като е отменено с невлязла в сила заповед от административния орган. Според жалбоподателя неправилно съдът счита, че направените разноски не следва да се присъждат с оглед изхода на делото. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – кметът на Община Дряново, чрез пълномощника си адв. Ненов, в писмено възражение изразява становище за правилност на съдебния акт и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Рива – К. Филипова“ срещу уведомително писмо изх. № 58-00-90/04.03.2025 г. за премахване на преместваем обект - павилион № 1 съгласно схема № 1/11.12.2017 г., издадено от кмета на Община Дряново, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК, а има само уведомителен характер. На второ място посочва, че за оспорващия не е налице и правен интерес, тъй като първоначално издаденият акт по същество вече не съществува, доколкото е отменен от кмета на община Дряново с негова заповед № РД-141/20.03.2025 г. Определението е правилно. Настоящият състав не споделя извода на Административен съд – Габрово, че оспореното писмо е само с уведомителен характер. Видно от неговото съдържание е формирано изрично волеизявление на административния орган за премахване на преместваем обект за търговия - павилион №1, с описано местоположение, поради което писмото, предмет на делото, притежава характеристиките на акт по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, както правилно първоначално приема съдът при произнасянето си по искането за спиране на неговото изпълнение. В писмото са изложени мотиви, че издаденото за преместваемия обект разрешително № 34/11.06.2020 г. е прекратено, няма ново такова на името на едноличния търговец, поради което същият е поставен в противоречие с изискванията на чл. 56, ал. 2 и др. ЗУТ във връзка с Наредба за преместваемите обекти на територията на Община Дряново, указан е срок за премахването му до 31.03.2025 г., след изтичането на който павилионът ще бъде премахнат от Общинска администрация - Дряново за негова сметка и е сигнализирано „Електроразпределение Север“ АД да се предприемат действия по прекратяване на електроснабдяването му. Обстоятелството, че волята на органа не е обективирана в заповед, а в писмо до адресата, не променя характера му на индивидуален административен акт, с който се възлага задължение на жалбоподателя за премахване на преместваемия обект. Независимо от това е правилен изводът на съда, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за недопустимост на оспорването. Актът, предмет на делото е отменен от кмета на Община Дряново с последваща негова заповед № РД-141/20.03.2025 г. С постановяването й действието на оспореното писмо изх. № 58-00-90/04.03.2025 г. е преустановено. Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. Независимо от правната квалификация на оспореното писмо, направена в мотивите на заповедта за отмяната му, то в случая е налице последващ акт на органа, който прекратява действието на предходния. Следователно, оспореното уведомително писмо вече не съществува, като с последващата заповед на кмета на Община Дряново се погасява разпореденото с него премахване на преместваемия обект. Поради това е правилно заключението на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя вече не е налице правен интерес от обжалването му. Искането на засегнатото лице за отмяната на писмото е вече удовлетворено. Правото на обжалване е обусловено от съществуването на оспорения акт, поради което неговата отмяна води до извод за отпадане на правния интерес за адресата и представлява самостоятелно основание по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на делото, противно на възраженията в частната жалба. Предвид изложеното е законосъобразен изводът на съда, че подаденото пред него оспорване е недопустимо за разглеждане по същество. Определението като правилно следва да се остави в сила. Изложените в т. 3 от частната жалба доводи имат характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за допълване на определението в частта за разноските. Компетентен да разгледа и да се произнесе по него е първоинстанционният съд. Постановеното по искането определение подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Този процесуален ред не е изчерпан, поради което делото в тази част следва да се изпрати на Административен съд - Габрово за произнасяне по искането за допълване на определението в частта му за разноските. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община Дряново такива в размер на 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложените доказателства за внасянето им по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,