Определение № 7238 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Г. П., подадена чрез упълномощен представител адвокат Попов, срещу Определение № 1087 от 20.03. 2025г., постановено по административно дело № 198/ 2025г. по описа на Административен съд– Стара Загора. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на П. за осъждане на Административен съд- Пловдив да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 евро за пропуснати ползи в периода от 15.11.2024г. до 18.02.2025г., и за осъждане на Административен съд Пловдив да му заплати обезщетение в размер на 20 750 лв за неимуществени вреди, изразяващи се в съмнения за безпристрастността на съда, възмущение и ненавист, преживени в периода от 29.12.2024г до 18.02.2025г. от невалидно или незаконосъобразно Определение № 608/ 18.02.2025г., постановено по адм. дeло № 929/ 2024 г. по описа на АС Стара Загора. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска същото да бъде отменено. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното определение, Административен съд– Стара Загора е оставил без разглеждане исковата молба, предявена от И. Г. П. за осъждане на Административен съд- Пловдив да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 евро за пропуснати ползи в периода от 15.11.2024 г. до 18.02.2025 г., и за осъждане на Административен съд- Пловдив да му заплати обезщетение в размер на 20 750 лв за неимуществени вреди. За да постанови този резултат, административният съд е посочил, че исковите претенции са основани на незаконосъобразен, алтернативно на нищожен съдебен акт, което не позволява тяхната правна квалификация като иск по чл. 2в от ЗОДОВ. Съдът приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В нея били заявени оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебен акт, включително пороци, обуславящи нищожност, както и че незаконосъобразното отхвърляне на искането да бъде осъден органът по изпълнение на наказанията да му предостави копие на личната карта прегражда възможността да се търси защита от ЕСПЧ, както и да се упражнят социално осигурителни права, но няма заявено искане за отмяна или обявяване на нищожността на съдебния акт. В това е изразено и противоречието на исковата молба– в обстоятелствената част са посочени като накърнени права, които не са предмет на нейния петитум. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Обжалваното определение е постановено, след надлежно сезиране и в рамките на правораздавателните правомощия на съда. Издадено е в изискуемата писмена форма, като съдържа надлежни мотиви. Не е налице твърденият от частния жалбоподател отказ от правосъдие. АС Стара Загора в резултат на сезиране в срок е извършил предвидените в АПК процесуално- правни действия. Неговият извод за това, че не е налице редовно оспорване е обоснован и постановен в съответствие със закона. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията- чл.4 ЗОДОВ. Реализирането на процесуалното право на иск, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. В случая исковата претенция се основава на твърдения за незаконосъобразност на Определение № 608/ 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 929/ 2024г. по описа на АС Стара Загора. Изложени са твърдения, че то е невалидно, понеже не е подписано и изготвено от съдията- докладчик по делото, изготвено изключително некомпетентно и в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ. Според лицето посоченото правно основание по чл.250 от АПК, съдията е бил длъжен да преквалифицира като осъдителен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, и който вместо да проведе незабавно съдебно производство е провел едно „тромаво недоразумение“. Ищецът счита, че съдията докладчик е символ на корупцията в съдебната система, който е преградил пътят му до информация. Действително, към момента на постановяване на обжалваното определение съдебното производство по административно дело № 929/ 2024г. по описа на АС Стара Загора не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради и което е недопустимо разглеждането на исковата молба на С. по същество, поради това, че същата е преждевременно подадена. Определение № 608/ 18.02.2025г. по адм. дело № 929/ 2024г. по описа на АС Стара Загора е подлежащо на обжалване по реда на чл.229, и сл. в АПК и съответно при обжалването му може да се постигне исканата защита срещу него- чл.235 АПК. Още повече, че в случая липсва произнасяне с окончателно решение по правния спор, по първоначално подадената искова молба по адм. дело № 929/ 2024г. по описа на АС Стара Загора, което би имало правни последици- чл.177, чл.233 от АПК, чл.297 и чл.298 от ГПК. По отношение на нейната недопустимост следва да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящо съдебно производство. Поради това определението на Административен съд– Стара Загора е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,