Определение № 10380 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Х. Б. Х. от гр. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат С. Маринова, срещу определение № 1635/29.09.2025 г. по адм. д. № 410/2025 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е оставена без уважение молбата му с искане за допълване на определение № 1446 от 25.08.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. По подробно изложени съображения, относими към правилността на определението, се претендира отмяна на съдебния акт и решаване на въпроса по същество. Направено е искане за присъждане на разноските за настоящото производство. Ответникът - директор на Териториално поделение на НОИ Търговище, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 1446 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 410/ 2025 г. на Административен съд – Търговище, на основание чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Х. Б. Х. против мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – Търговище за издаване на административен акт - разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. №251-00-1479/20.10.2023г., като съдебното производство е прекратено. Преписката по заявление на Х. Б. Х. с вх. №251-00-1479/ 20.10.2023г. е върната на директора на ТП на НОИ – Търговище за продължаване на административнопроизводствените действия съгласно мотивите на определението. Съдебният акт не е обжалван. На 29.08.2025 г. е постъпила молба от Х. Б. Х. за изменение на определение № 1446 от 25.08.2025 г. в частта за е разноските. С обжалваното в настоящото производство определение № 1635/29.09.2025 г. искането е оставено без уважение. Изложени са съображения, че не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК и жалбоподателят няма право на разноски, тъй като производството е прекратено не поради оттегляне на акта, а поради необходимостта от провеждане на процедура по обжалване по административен ред. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 176а, ал.1 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Производството по адм.д. № 410/2025 г. по описа на Административен съд Търговище е прекратено в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, поради което настоящата инстанция е обвързана с това правно основание и то трябва да бъде съобразено при определяне на отговорността за разноските по това дело. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, само при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт, т.е. ако ответникът с действията си е повлиял върху изхода на спора, разноските се възлагат в негова тежест. В случая, за да остави без разглеждане жалбата на Х. Б. Х., съдът се е позовал само на изискването за провеждане на задължителен административен контрол по чл. 117, ал.3 от КСО, който с оглед чл.118, ал.1 от КСО е процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване на акта по социалното осигуряване, какъвто акт е волеизявлението за отпускане или за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително в хипотезата на мълчалив отказ. Поради това и с оглед основанието по чл.159, т.1 от АПК, на което е прекратено производството по делото пред Административен съд Търговище, Х. Х. няма право да му бъдат присъдени претендираните от него разноски. Затова без значение за основателността на искането по чл.176а от АПК са наведените доводи относно правните последици на позитивен административен акт, постановен в хода на обжалването на мълчалив отказ. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона като не е определил разноски в негова полза. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а оспореният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Независимо от изхода по делото, ответникът по частната жалба няма право на разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, от която настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 176а от АПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, а касаят изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, Поради това искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение