Определение № 2941 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2141/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Б. срещу определение №2414 от 24.08.2026 г. по т.д.№434/2026 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата по чл.83, ал.2 ГПК на П. М. Б. за освобождаване от задължението да заплати държавна такса по делото в размер на 662 евро. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението. Поддържа се, че е осъществена грешна преценка на ликвидността на притежаваното имущество, като е пренебрегнат реалния баланс между доходи и неизбежни месечни разходи, с което е нарушен принципът на равен достъп до правосъдие. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави постанови обжалваното определение първият тричленен състав на ВКС е приел, че декларираните данни сочат притежание на имущество, от което може да бъде извлечен доход за заплащане на държавната такса - акции в размер на 2 000 евро, магазин и два автомобила. Посочил е, че са налице декларирани обстоятелства за влошено здравословно състояние и макар хипертонията да е хронично заболяване, изискващо постоянен медицински контрол и лечение, не са представени доказателства за стойностите на кръвното налягане, степента на контрол с лечение, наличието на усложнения и евентуално увреждане на органи, които да обосноват тежестта му. Наред с това е изтъкнато, че касаторът е в трудоспособна възраст /50 години/ и реализира трудов доход, като всичко изложено мотивира съда да приеме, че Б. има възможност да заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 662 евро. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Размерът на дължимата от частния жалбоподател държавна такса от 662 евро, съпоставен с декларираното материално състояние (негов и на съпругата му месечен паричен доход от 1820 евро, налични парични влогове от 3000 евро, безналични акции на стойност 2000 евро, с които може да се разпореди незабавно, магазин от 25 кв.м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] за който не съществува декларирана причина да бъде отдаван под наем и да носи доход и два автомобила – Мазда СХ3 от 2018 г. и Фолксваген Голф от 2010 г.) и със семейното (съпруга и две деца) и здравословно състояние (хронични хипертония и базедова болест, съответно установени при молителя и съпругата му), мотивират настоящия състав да приеме, че П. М. Б. разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и то без да бъде поставен в особено затруднено положение, респективно без никой от домакинството му да бъде лишен от необходимите средства за съществуване. Извън посоченото е необходимо да се отбележи, че жалбоподателя е пропуснал (за което носи наказателна отговорност) да декларира притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „Вега систем 2010“ ЕООД (100%) и „Вега-систем“ ООД (50%), както и обстоятелството (видно от приложената на л.14-л.16 от гр.д.№1034/2024 г. на САС справка от АВ), че заедно с последното дружество и другият съдружник в него (Б. Д. Б.) притежава в съсобственост апартамент от 51.49 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] (липсват данни за промяна на това обстоятелство). Също така е видно, че собственият на П. М. Б. магазин в [жк], бл.550 е седалище и адрес на управление на „Вега систем 2010“ ЕООД, като вероятно това е и дружеството, което осъществява търговска дейност в посочения магазин. Т.е. не е декларирано имущество, източник на допълнителни месечни доходи на Б. Д. Б., достатъчни да заплати дължимата държавна такса от 662 евро без каквито и да е било затруднения. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение