Определение № 256 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5011/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ц. и А. В. Ц. от [населено място] срещу Определение № 219/08.07.2016 г. по гр.д. № 2847/2016 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Даря П. Дюлгерска, чрез адвокат Ц. З., в представения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да искат отмяна на атакуваното решение, тъй като те не са участвали като страни в производството и не са обвързани от решение № 221/11.06.2015 г. по в. гр.д № 696/2014 г. на Софийския окръжен съд, с което нито се признават, нито се отричат техни права. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото, т.е. тези лица, които са обвързани от влязлото в сила решение, каквато настоящата хипотеза не е. Определението е правилно. В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, имащи право да инициират извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила. В конкретния случай Ц. Г. Ц. и А. В. Ц. не са взели участие в съдебното производство по делба и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо тях. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че правилно в обжалваното определение е посочено, че няма пречка твърдения за извършени подобрения от молителите да бъдат разгледани в отделно исково производство. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 676307/20.10.2016 г., удостоверяващ заплащането на адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на молбата за отмяна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,